Сиропиталището "Мерсволуко"

Главата на Дарин думкаше от болка. Болката разкъсваше слепоочията му и на Дарин му се струваше, че очите му ще изскочат. Вгледа се в Артър, който се бе надвесил над някаква игрална маса. Не му се мислеше за случката в съня, затова полежа още няколко минути, за да се успокои главата му. Бавно се отблъсна от леглото и седна с првесени крака. Слезе, с цел да се приближи до Артър, за да му каже това онова за нещото пред него...

Артър се обърна и видя Дарин, който се приближаваше към него. За момент се почуди дали да не се премести за да прикрие дъската, ако това въобще беше възможно. Веднага отхвърли мисълта, тъй като бе почти сигурно, че този срещу него я е видял, а и освен това надали щеше да успее. Дори и да успееше на сутринта щяха да я видят всички. Този път му хрумна друга мисъл: "Дали да не я преместим и да я скрием някъде. Двамата заедно може би ще успеем. " Остана и зачака момчето срещу него да отвори уста първо, като се загледа в очите му. Сега те му се струваха леко изцъклени. Може би просто му се струваше.

- Здравей - Дарин се усмихна леко, въпреки болката и насочи погледа се към дъската Масата бе изключително странна за маса. Тринадесетте й крака, ако можеха да се нарекат така, бяха като извити навън змии. Дори си имаха глави. Формата уж бе кръгла, но ако човек се вгледаше добиваше усещането, че гледа стотици наложени елипси с няколко градусово отклонение. И все пак формата й си оставаше кръгла. Между пода и долната й част имаше миниатюрно разстояние, ако не и никакво. Всичко бе посребрено(имитация на сребро), но прахът скриваше блясъка. Игралното поле бе разграфено. Оттук не можеше да се види как. - Знаеш ли, тази игра има необикновени правила. Всъщност, правилата се променят в зависимост от терена, така да се каже. Понякога промените са големи, друг път - нищожни. - Усмивката още повече се разля по лицето на младежа. - Както вече си забелязал, трудно бихме млогли да я преместим, въпреки че би било хубаво. Ако на сутринта мине някой служител и види, че липсва какво ще си помисли? - Въпросът бе риторичен - Ако искаш мога да те науча как се използва? На мен не ми се спи.

-Защо не... Но ще събудим останалите. - каза Артър и се зачуди от къде това момче би могло да знае как се играе. "Може би наистина ще е по интересно от колкото си мислех... Приятелю." Втренчи се в очите на момчето и се усмихна.

Дарин бавно се приближи към масата. Бе малък, когато за последно бе видял нещо подобно, но ясно си спомняше, че игралното устройство можеше да се играе в различни режими. Маста можеше да се разгъне някакси и да стане още по-голяма. Сега бе с метър и петдесет диаметър, а игралното поле оформяше нещо като пъзел, изобразяващ кълбо, навярно свят, обгърнат от змиеподобен дракон. Дарин протегна ръка и натисна лявото око на дракона. Внезапно плочките, от които бес ъставен пъзела се заразместваха бързо докато не се разграфи ясно игрално поле, разграфено на двеста осемдесет и девет квадратчета. То обхващаше площ колкото един по-голям квадрат и него да ръба на кръглата маса оставаше разстояние.
- Отиди от другата страна на масата и се подготви. За щастие масата е подредена по един от познатите ми и стандартни начина. Виждаш ли отворилите се джобове от моята и твоята страна? Вътре има стотици малки дискчета, като всеки от тях си има предназначение. Както вече си забелязал, върху всяко от квадратчетата има точно девет вдлъбнатини сякаш получили се от изрязани кръгчета. Всеки от нас може да си подреди до девет дискчета на всяко квадратче. Всяко от шайбичките е равностойна на двадесет, четиридесет или осемдесет бойни единици. На всяко от тях е нарисувана картинка, изобразяваща даден вид единица, като на всяко от дискчетата е с малко по-различен размер, пасващ идеално в част от издълбаните дупчици. Колкото по голямо е дискчето, толкова по хм.. важна единица изобразява то. Като за начало можем да почнем с по три хиляди войска. Имай предвид, че един конник се брои като за две единици, нали все пак е съставен от кон и ездач. А сега, бъди готов ще активирам началото на битката! Ще се появят две разделителни прегради, ображдащи солидна част от дъската. Върху полето, което остане от твоята страна, ще си наредиш пулчетата. Не се бави, защото ще имаш само пет минути за подредбата и разпределението на войската си! Пази краля си! Той може да бъде каквато искаш единица, като дава бонуси на единиците от същия вид, които са около него. Умре ли, не губиш, но някак си всичко започва да работи за противника ти. Ако си готов кажи, за да си направим пробна подредба. Ще ти обяснявам правилата по време на битката. Е, готов ли си за появята на ограничителите?

Момчето срещу него не обясни много добре, но Артър разбра идеята, като цяло. "Хмм, тактическа игра. Това ще бъде интересно. "
- Пускай! Готов съм.
И се усмихна, вече загледан в масата.

Дарин активира преградите и те излязоха от вътрешността на масата. Младежът започна да си си подрежда пуловете без да бърза. - "Дали да не използвам първата си тактика? Тогва бях едва петгодишен, но пък тя не бе лоша" - . Дарин си постави главното пулче - кралят на средното поле на най-първия ред и после нареди около него още девет стрелкови диска. Това автоматично правеше пълководеца му стрелец и така всички подобни единици около него получаваха бонус. Остналите си стрелци занарежда през едно поле и естествено постави всичките на първия ред. Между всеки два квадарата(не всички дупки са запълнени) стрелци сложи по един квадрат от тежките пехотинци. Така за Кавалерията остана място от двете страни. Раздели я на четири като с две от частите си осигури двата фланга, а останалите сложи на едно квадратче зад стрелците, като между тях имаше две квадратчета. Разгледа подредбата си и се усмихна. Бе използвал само три вида единици - хиляда стрелеца, хиляда тежки пехотинеца и петстотин кавалерия. Заиброява си на ум всичко, което би могъл да използва Артър, а именно: стрелци, лека и тежка пехота, кавалерия, копиеносци(с дълги копия, които са идеални срещу кавалерия) и стрелци конници. Това бе една от най-простите и лесни игри, които можеха да се играят на масата.
След малко времето изтече и преградите се спуснаха наново. Полето се разкри.

Преградите се вдигнаха и Артър започна да реди пуловете на странната игра. Реши да използва по-проста тактика, простите неща понякога са най-добри, пък и искаше да види как работи дъската все пак. Имаше право да използва 3000 войника, затова започна да пресмята на ум докато реди. Редица от пет групи стрелци, по 140 стрелеца, пред тях пет групи тежки пехотинци, по 200 човека. Конниците разположи отстрани на редицата пехотинци за да са готови за атака, когато се наложи. Кралят бе централната група стрелци. Зад всичко това нареди две групи пехота от по двеста човека и от двете им страни по една група конница от по сто конника. Хората отзад бяха резерви готови да бъдат пратени навсякъде по редиците в случай на нужда. "Е, да започваме!" Преградите паднаха.

ПП: Ето линк към Картинка

След като преградите паднаха Дарин се вгледа в игралното поле и прие радушно подредбата на Артър. Иглежда стратегията им в много отношения си приличаха, добре защото ако Артър имаше малко повече конница, всичко щеше да се наклони в негова полза. Не минаха и две секунди и ето, че всички пулчета потънаха надоло в недрата на масата и за броени мигове на тяхно място се появиха малки модели на войните. Тези на Дарин бяха по-светли от тези на Артър и това бе единствената им разлика. Стрелците бяха с прибрани на гърба лъкове, а пехотата с прибрани мечове. Моделите изглеждаха невероятно реалистично, но това никак не учуди Дарин.
- Равностойна игра ще стане. - Дарин се усмихна и продължи - Ти решаваш дали да си първи или втори на ход. Всяка част от пехотата може да се движи по веднъж на всеки четири хода, стрелците моигат по веднъж на на всеки два хода, а кавалерията всеки ход. Е, кой е първи?
Дарин вече знаеше каква ще е неговата игра. Ако Артър атакуваше, Дарин щеше чисто и най-просто да го обстрелва с стрелците си, а като войската му наблежеше, щеше да мръдне стрелците зад пехотата. Ако го нападнеше с конница, щеше да я блокира със своята такава. Ако пък Артър се защитаваше, Дарин щеше да мести армията са си еднакво бавно напред, доката враговете не се окажеха под обстрела на стрелците му - пехотата на Артър бе повече, а тя все пак е най-слаба срещу стрелци. Шансът на Дарин бе по-голям от този на Артър и Дарин го знаеше. Конницата им бе еднаква.
- Стрелците могат да обстрелват всяка нова позиция на вражеска армия, стига тя да е в обхвата им разбира се.

Артър погледна масата. За момент се нахока за това, че реши да играе не толкова агресивно и не взе почти никаква конница, ако беше взел това щеше да увеличи шансовете му. Само за момент. Лицето му дори не помръдна. Масата беше интересна. Единиците изглеждаха толкова реалистично. Прецени, че е в равностойна позиция, ако не и губеща. Имаше повече пехота и по-малко конница. Стрелците имаха бонус срещу пехотинци, или поне така предполагаше. Не му бяха обяснили правилата. Най-вероятно беше така. Реши, че най-добре за сега ще бъде да премести стрелците си пред пехотата. Ако го нападнеха щеше да обстрелва противника с стрели, а ако се приближи враг, щеше да ги изтегли зад пехотата. Така щяха да могат да стрелят, защитени от пехотата. Зае се. По-добре беше да играе по защитно, като така е почнал, така мислеше. Тактиката му беше проста, но добра. Поне за защита. Ако се опитаха да заобиколят пехотата за да ударят стрелците, щеше да изпрати конница, и ако не е достатъчно, докато тя се сражава ще има време да изпрати резервите на мястото, където му трябваха. Стрелците бяха пред пехотата и готови за стрелба към далечни цели. Отстъпи хода на Дарин и изчака за да види какво ще направи той.

"Дали Артър осъзнава, че така ще загуби?" - Дарин се вгледа в масата и прецени, че ако всичко продължава така, както сега, щеше да бие с малко. Зае със своя план. Премести всички фигури на полето с едно квадратче напред и твърдо реши, докато дойде възможност отново да бъде преместена пехотата да премести задната конница малко по-близо зад основната му войскова част - така щеше да има по-голяма възможност да я изпрати там, където е нужно.

Артър остави единиците си на същото място. Ситуацията бе такава, че единственото което можеше да прави бе да стои в защита очаквайки противника. Не му харесваше, но не искаше да убие единиците си напразно. Все още не разбираше съвсем играта. Дарон явно бе страхливец, щом като започваше да играе с противник, катно не му беше обяснил правилата. Артър отстъпи хода на противника и огледа спящите в стаята хора. Погледът му се задържа на всички за еднакво време. Дори на Селийн. Когато стигна до нея, не показа абсолютно никаква реакция, с която някой да разбере, че за него, тя е по- различна от другите.

Дарин изчака докато отново може да премести всички единици, като в това време Артър седеше и чакаше. Нима Артър не разбираше?След като изминаха няколко бързи и безполезни хода, Дарин отново премести всички единици на полето с едно квадратче напред - още бе далеко, но не след дълго стрелците му щяха да обстрелят вражеските такива.

Артър изчака войската на Дарин да се приближи достатъчно и когато това стана, стрелците му започнаха да обстрелват врага с стрели, а две групи от конницата му се впуснаха напред. Другите две, както и тези в резерва, бяха готови да тръгнат след тях.

- Не се безпокой за изчисляване и губене на фигури. По някакъв начин играта сама си изчислява всичко и когато нечия войскова част трябва да бъде махната от дъската, то тя се маха сама, потъвайки в игралното поле. - Дарин се усмихна. Усмивките карат хората да се чудят какво си мислиш. След това Дарин изпрати две от четирите си конници да посрещнат вражеската кавалерия. И то двете по-големи! - "GG" - помисли си Дарин. Това бе израз, който той използваше по навик, останал от компютърните игри и означаваше "добра игра". Стрелците на Дарин си разменяха изстрели с тези на Артър. Лъковете им бяха опънати с поставена на тетивата стрела. Конниците пък бяха сменили пасивната позиция и изглеждаха така, както би изглеждала една истинска кавалерия устремена в галоп към врага. Чак човек да го хване страх от реалистичния им вид - истински страшилища, на които е вдъхнат живот, за да сеят гибел. - "Селийн определено е свързана по някакъв начин с този странен не-сън" - помисли си с тъга Дарин - "Но какво значение има? Заровете са вече хвърлени" - усмивката не слизаше от лицето му.

Играта бе навлязла в по-интензивната си част и признаците за това бяха избитата конница на Артър и полуизмрелите му стрелци. Дарин също не изглеждаше пощаден - част от неговата кавалерия също бе избита, а стрелците му бяха претърпели почти толкова загуби, колкото и тези на противника му. В общи линии Дарин водеше и то убедително, а причината за това бяха двата сблъсъка - на конниците и на стрелците, като и в двете битки численността бе оказала солидно влияние на временния резултат.
Дарин въздъхна и започна да изтегля кавалерията, която бе пуснал одеве в битката. Противниа му, изглежда, нямаше никакво въображение. Но какво пък, Дарин не вярваше да се е справил много по-добре при първата си игра. Въпреки това грубите грешки на Артър го дразнеха. Не много - малко неща можеха наистина на подразнят Дарин. Още по-малко можеха да му повлияат отрицателно в някакво отношение. - "Е, какво пък. Сега просто ще изчакам стрелците ми да довършат тези на Артър. Пехотата му ще бъде лесно смазана" - Стрелците обстрелваха, конницата се оттегляше. Какво щеше да направи Артър?

Артър огледа полето. Бе претърпял повече загуби от тези на противника. Наи-голямо влияние бе оказала числеността, разбира се. Той имаше и по-малко стрелци и по малко конница от тази на противника. За сметка на това имаше много пехота, която в случая нямаше приложение. Имаше шансове единствено, ако в тази игра можеха да се създават терени. Да това можеше да увеличи шансът, но уви. Нямаше какво да направи, можеше само да изпрати останалата армия в последен щурм. Като първа игра бе решил да използва по балансирана тактика, годна за защита, но не и за атака. Конниците му се впуснаха в бяг към стрелците на Дарин, те бяха по-слаби срещу конница и ако противникът му не ги прибереше, щяха да паднат бързо. Пехотата започна устремено да се движи напред по игралната дъска. Стрелците оставаха назад за да обстрелват редиците на врага. Зарът бе хвърлен и връщане нямаше.

Дарин се засмя, като видя какво стана с игралната маса. Харпии? До сега, когато бе играл на тази игра, се бяха случии само три странни неща. Веднъж се бе появил водовъртеж на една от по-сложните версии и целият му флот бе унищожен. Друг път от нищото му бе измряла една трета от армията. Третият път не си го спомняше, защото бе твърде малък, но със сигрурност нещастието пак се бе случило с неговата армия! Ето, че сега отново се случи нещо такова. На всичкото отгоре голяма част от оцелялата му пехота някак си бе станала копиеносци! Интересно. Изглежда все пак щеше да има шанс. С копиеносците можеше да избие малкото останала кавалерия на врага, а със своята конница да избие вражеските стрелци. Шанс. Още го имаше. Артър поне пак бе направил глупост, изпращайки цялата си войска в ятака. Бяха му останали малко стрелци след сблъсъка на тези на Дарин, които вече бяха в историята. На тези малко стрелци щеше да им трябва поне пет хода, за да избият пехотата на Дарин. Интересно! Ако се оттеглеше, стрелците на врага нямаше да могат да го обстрелват, а ако конницата му станеше много напориста в край на сметка щеше да се сблъска с копията и да бъде смазана. Другата възможност бе да атакува. изглеждаше лудост, но точно тук се криеше решението, защото нямаше стрелци, за да играе на котка и мишка, а рани или късно войската на Артър щеше да го сгащи в някое ъгълче и да го смаже.
- Е, зарът е хвърлен! Хайде да потанцуваме със смъртта! - Коннцита на Артър летеше към копиеносците на Дарин. толкова по-добре! Фигурките с форма на копиеносци се запреместваха право срещу кавалерията на Артър, която се бе откъснала от стрелците му с няколко квадратчета. Конницата му пък започна да заобикаля от двете страни на пехотата, за да удари като в менгеме стрелците на противника, които пък от своя страна бяха на разстояние от защитаващата ги пехота, защото Артър ги бе изпратил в безрасъдна атака. Скоро противника му щеше да остане без стрелци и без кавалерия. Какво щеше да направи тогава?