Сиропиталището "Мерсволуко"

- Името ми е Дарин Накес, но това не е от значение, защото светлината, с която ти ме освети, внесе смисъл, за който преди не съм и подозирал, че може да съществува. Как да те наричам слънце на нощта? - Дарин се чувстваше като глупак. - "Да не съм си изгубил ума? Не, все още не."

- Съдба? Аз вярвам, че човек сам кове съдбата си! Но не разбирам защо си мислиш, че аз преследвам власт и слава? Твоята прелест е достойна за най-великата възможна цел на света.

- Начина по който използваш думите е наистина великолепен. Сигурен съм, че ако ти се удаде случай, би направила и кралицата на глупачка - Дарин се усмихна. Вече бе превъзмогнал заплесването, което това момиче.. не - жена предизвика у него. - Нима казваш, че колелото е истина? Може и така да е. Казваш, че ковачът кове по поръчка, но аз използвах думата кове само като метафора. Но щом искаш.. нека се изразя по друг начин: Аз съм този, който прави поръчката, но аз съм този, който решава как и по какъв начин да бъде изпълнена! Ако казваш, че съдбата е поръчителя, то мога да заявя, че аз съм съдбата за самия мен! Който иска нека вярва в предопределеността, а не вярвам! - Нова усмивка се разля по лицето на Дарин - Извини ме, ако съм се разгорещил, тази вечер е наистина задушна. - "Най-красивата жена на света, а може би и една от най-умните"

Артър изведнъж се размърда от мястото, където бе застинал неподвижен, сякаш бе заспал прав. Но той не спеше, а се взираше в най-красивата жена на света. Направи крачка напред и с дълбок , надяваше се и изящен, поклон поздрави видението пред себе си.
- Името ми е Артър Оруел. Простете, че не се представих навреме, но красотата ви ме вцепени. Сияете по-великолепно и от вечерницата.
И отново вцепенен се взря в черните като нощта очи на Селийн.

-Та ние се запознахме преди миг.
И хвърли поглед към момчето до него, без да извръща глава. Отново върна погледа си към Селийн и устните му сами започнаха да оформят усмивка.
"Това момиче. Кара ме да изпитвам толкова чувства. И радост, и тъга, и... "
Веднага премахна усмивката от лицето си. Ако можеше да се нарече усмивка. Всъщност устните му едва бяха започнали да се надигат откъм краищата си.
" Независимо какви чувства имам, не трябва да ги показвам. " - помисли си Артър и след секунда каза:
-Бих могъл да ви наблюдавам цяла вечност Селиийн и винаги ще съм жаден за още от красотата ви, но мисля че трябва да поспим.
Борейки се със самия себе си, той най-накрая успя да откъсне поглед от Селийн и се извърна за да постави раницата си на леглото. Но не само това бе причината. Не мислеше, че ще мигне тази нощ, нито му се спеше, но не знаеше колко дълго ще издържи да крие нещата, които изпитваше.
Направи крачка, но се закова на място и си каза: " Глупак с глупак. Нима ще легнеш на удобното легло и ще я оставиш на ужасната кушетка под прозореца. "
- Селийн, на кое легло ще искате да спите? Мисля, че онова изглежда най-удобно." И посочи леглото, което си беше набелязал.

- Но моля те Селийн, наричай ме просто Дарин. На мен взе да ми се приспива, така че лека нощ и нека сънищата ти да ти донесат светли мигове! - Дарин се отправи към леглото си, за да си облече пижамата и бързо, бързо да заспи. - "Колко е красива! Езикът си глътнах"

Артър се събуди и остана няколко секунди излегнат преди да отвори очи. Мислеше си за ужасния сън, който бе сънувал. Когато най-накрая отвори очи погледът му обхвана дъските над главата му. За миг се загледа към мястото където трябваше да лежи Дарин и след това се надигна за да види дали другите все още спят. Същност погледът му не търсеше, който и да било освен Селийн и той го знаеше. Погледна към кушетката под прозореца и видя...

Дарин си легна и заспа неимоверно бързо. Спеше и сънуваше. Сънищата го спохождаха един след друг, но странно защо изглежда един бе по-важен от останалите. В съня Дарин си говореше с мъж, чието лице бе покрито с маска, така че само очите и устата му се виждаха. Цепките на маската припламваха от време на време и човек оставаше с впечатлението, че очите на мъжа се запалваха. А дали не бе наистина така? Непознатият говореше или по-точно убеждаваше Дарин в нещо. Съня идваше и си отиваше, а Дарин се съпротивляваше с всички сили, за да спре това идване. Точно, затова съня изчезваше за малко, но сякаш някой се опитваше да го задържи вътре в него. Времето летеше и ето че кошмарът отново погълна Дарин. Мъжът с маската бе вътре... - "Ти не си истински! Нищо тук не е истинско. Поне не за моя свят! А дали? "

Преминавайки през стаята погледът му попадна на нещо, осветено от лунната светлина, процеждаща се през прозореца. Беше нощ. Върху нещото явно имаше наредени фигурки или нещо подобно. Сети се, че това нещо го нямаше преди да си легне и го обзе любопитство, примесено с тревога. "Нима някой е влезнал в стаята и е оставил това без дори да го усетим? Кой и защо? И какво е това?" Твърде много въпроси и нямаше как да разбере и един от отговорите ако просто лежеше в леглото. Надигна се и стана за да види какво е. Преминавайки през стаята отново погледна към леглото под прозореца. Остана загледан така няколко секунди и усети как му се иска да... Отхвърли тази мисъл веднага, но тя се бореше да се задържи в главата му и не изчезна докато не извърна поглед към нещото. Огледа се предпазливо и направи още една крачка към него. То представляваше...

- Чел съм Колелото! Ти си просто сън, придошъл заради вчерашните ми мисли и невероятната при... Дарин се усети, че ще каже нещо погрешно, затова просто дспълни - прищявка на съзнанието ми! Но все едно, сега аз се събуждам!

То бе игрална дъска. "Прекалено голямо е за да не бъде донесено докато спим. Може би не съм го видял. " Реши да го огледа по-добре. Огледа се предпазливо и след като се убеди, че всички спят дълбоко, протегна съзнанието си към магията и я призова. Принципно, когато я призовеше тя се завихряше около него като вятър, изпълвайки го с чувство, което не можеше да опише. Не го беше познавал преди да разбере, че може да прави магии.

Дарин се засмя лудешки - Опитваш се да ме стреснеш а? Както вече казах, чел съм колелото и знам много за този свят! Доста невероятно е, че може да се окаже реален, но това не ме притеснява! - Дарин започна да се приближава до мъжа пред себе си бавно и почти не забележимо - Може и този сън да не е точно сън, може и това да е Тел Ариен Риод, но това значи и нещо друго - Дарин се хвърли изненадващо напред, опитвайки да докосне челото на противника си. Разчиташе на изненадата. Доколкото си спомняше от колелото, този пред него не би трябвало дори и да си помисли, че някой е способен да прояви такава смелост, за да го нападне, било то и на сън.

Дарин беше достатъчно смел за да предприеме действие. Мъжът обаче не помръдна дори за миг, гледаше Дарин, докато той се приближаваше. Момчето докосна челото му. Каквото и да целеше, ситуацията се обърна в негова вреда. След миг Дарин усети невероятна болка започна да пробива главата му. Чувството беше все едно главата му щеше да се пръсне всеки момент. Смехът на мъжа проби болката, така че да бъде чут добре.
- Наистина ли смятяше, че подобен трик ще има ефект върху мен? Жалък червей. Ако ме поюледваш, ще можеш да разбереш какво означава истинска силс. Само приеми това, което ти предлагам и онзи нещастник никога няма дори да посмее да вдигне ръката си срещу теб. В сраянение с мощта ти ще е просто гламав идиот.

Артър не успя в начинанието си, не беше дори близо до успеха. Все още имаше много да учи за магията.

Дарин докосна челото на мъжа. В главата му заигра фантазията. Той бе море, а мъжът пред него - стена. Той се спусна с цялата мощ, която можа да изкара и обля стената и.. той бе стената а морето - мъжът. Стената се срути и Дарин запищя в титанична болка. Болката бе само миг, миг равен на цяла безкрайност. А след болката дойдоха успокоението, страха и чувството за нещо загубено. Винаги, когато използваше съзнанието си, за да причини нещо, изпитваше безкрайна наслада, а когато спреше оставаше само чувството за нещо загубено. Тогава мъжът му заговори. Когато свърши, Дарин попита:
- Каква е цената, която трябва да платя? Какво ще получа в замяна? И не си мисли, че бих се съгласил само заради болката, която ми причини, или заради мощта, която притежаваш. - Дарин зачака. Спокойствието го обгръщаше.

П.П Ако се съглася, това не значи, че не съм Луз нали?

Артър се отмести за да не стой на пътя на лунната светлина и се загледа в масата с фигурите. Тогава реши, че може би ще му отнеме повече време и отиде до леглото си, за да се облече. Нещото бе привлякло вниманието му и той реши да го разучи. След като се облече, отиде и отвори внимателно врата. Много бавно и внимателно за да не изскърца. Погледна навън за да види дали има някой и...

Артър затвори вратата също толкова внимателно, колкото и я отвори и се върна към игралната дъска оглеждайки още веднъж стаята. Надвеси се над дъската и започна да я изучава.

Дарин се вгледа в отвратителното лице пред себе си и го прецени смайващо бързо. - "Този пред мен реагира на думите ми, като на своя изумителна победа! Явно не е смятал, че има голям шанс да се съглася. Изглежда смята, че съм червей пред него или поне се държи така, за да ме накара да си помисля, че наистина е така! Ха! Ако наистина бях толкова жалък за него, за какво съм му нужен аз! Ха-Ха-Ха! Страхуваше се от мен, а сега си мисли, че страхът му е отминал, но всъщност сега страхът го е сграбчил в желязна хватка още повече, защото реагирах по неподозиран за него начин! Ще изиграя роля, позволяваща ми да го ударя изненадващо!
- Това с чашат... дай ми тази чаша, но знай, че аз ще реша дали и кога да я използвам! -Дарин се усмихна. - "Веднъж отпия ли неговата сила, кой знае дили ще мога да спра!" - А сега! Какъв го искаш света?