Х-имението

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 23, 2011 1:18 pm

Дуайт забеляза, че за момент момичето се паникьоса, но пак успя да се справи дори по-добре от него самия. Той я прегърна с лявата си ръка през гръб и каза:
-Видя ли? Казах ти, че няма нищо страшно. Въпреки, че ти сама успя да се справиш със страха си, което е доста добро начало. - опъти я Стифлър, след което погледна напред. *Чудя се, как ли се справят другите?* - си мислеше той. Надяваше се до края да се съберат отново целия тийм. Той тръгна напред, като чак след като започна да ходи, той си махна ръката от момичето.
-Да вървим напред! - каза й той, докато по лицето му се изписа самоуверен поглед. Имаше чувството, че каквито и препрядствия да се изпречат пред него, все ще успее да ги преодолее. Все пак, той си държеше отворени очите на четири - беше в очакване за абселютно всичко странно наоколо. В същото време, той се запита какво ли щеше да се случи по-нататък. Дали щеше да открие източника на неизвестната сила, която по-рано манипулираше всичко наоколо? И ако открие източника, дали щеше да има достатъчно кураж, за да я заличи? Stay tuned...

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 23, 2011 2:05 pm

- Просто усетих, че започна ли, няма връщане назад - каза Амара и избърса изпотеното си чело.
Следващото препятствие изглеждаше по - сложно от предшестващото го. Платформата беше някъде пет метра дълго и два широка. След края й, в посока на нещо, което приличаше на изход от залата, се движеха отново левитиращи платформи, но вместо да се издигат и да падат, те се приближаваха и се отдалечаваха. Първата спираше на около метър разстояние от безопасното място на което стояха Дуайт и Амара, а следващият горе - долу също на метър разтояние от там, където свършваше пътя на първия. Подобно на тези два моста.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 23, 2011 8:10 pm

Дуайт се спря и се вгледа в мостовете. А какво точно гледаше? - ами трябваше да следи движението на мостовете, а по-точно - на какво разстояние ще се спрат моста, и после - ще се приближат. И също така ги проследяваше, за да разбере кога точно трябваше да скочи на първия, и после на втория. Беше си набелязал разстоянието от един метър, и се подсмихна, като си каза:
-Хех...значи този път се движат хоризонтално? - след тези думи, той се подготви да мине и следващия тип мостове, и накрая да излезе от тази стая и да покори това място. Забеляза, че когато не е на тея мостове, му изглежда лесно, а инак беше доста сложничко. Но нямаше време да се притеснява за това. Той просто запази самообладание, и направи лека въздишка. Докато си отдъхваше, Стиффмайстъра изчака следващото приближаване на първия мост към него. Докато приближаваше моста на разстояние метър и половина, той се засили и направи скок към него. За следващият мост, той трябваше да изчака да се приближи също на разстоянието метър и половина. Не трябваше да чака моста да се приближи напълно, щото после нямаше да може да го хване - щеше да фейлне както предния път. После отново щеше да изчака на разстояние метър и половина да се приближи следващият мост от другата платформа и да се засили на там. Като се засилваше от някъде към средата на моста, и скачаше близо от края им (не баш в края им...)

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 23, 2011 8:30 pm

Дуайт успя по невероятен късмет да стигне до втората платформа. Стреса, обаче, отново си каза думата. Въпреки че пренебрегна паниката при първия си скок, втория му дойде в повече. Проблема беше, че бе несигурен още при скока. Платформата пристигна само с миг закъснение, от това което му беше нужно, но той вече беше скочил. Магма извика името му, но той не можеше да я чуе в този момент. Стори му се, че вижда как живота му минава пред очите като на лента. Имението му. Прислужника му. Бруклин. Бесен плъх. Дуелен диск. Чакай, какво? Та той дори в сънищата си не беше стъпвал Бруклин. След това видя как някакво момче се провали в опита си да го удари. След това някакъв киборг отстрани заплахата.
За миг помисли че е обречен, когато по инстинкт успя да се залови за металната платформа и висна от нея, държейки се с две ръце. Как въобще щеше да успее да се изкачи?

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 23, 2011 9:18 pm

Дуайт просто си седеше на металната платформа, хванал се за нея. За миг получи странни изображения, които дори не знаеше какво означават. Даже за миг си помисли, че полудява, докато той беше като...на една ръка разстояние от смъртта. *Какво става? Откачам ли, или нещо от сорта? Защото тези неща не може да се случват наистина! Трябва да са оптични бла-бле-блах....Сигурно тези образи са някакъв вид оптични илюзии!* - си мислеше той, когато изведнъж тези образи се махнаха от въображението му, и той се свести. Трябваше му малко време, за да "изтрезнее". След тези образи - момчето накрая осъзна, че се намираше, увиснал на металната платформа. Русокоското направи леко объркано изражение. *Мамка му! На косъм бях! Мисли, Стифлър! Какво би сторил Билл от Акаунтинг!? /цък/ Е, предполагам, че бих могъл да го направя, но...по дяволите, наоколо няма прозорци! Имам само един избор... /в същия момент пред него се появиха тези образи - " Убий Капи , направи референция , изпуши цигара , спойл-ни Heavy Rain "/ ...трябва да използвам наученото от военните си тренировки, ако искам да спася живота си...и живота на тези, за които ме е грижа! * - когато стигна до тези изводи, момчето направи самодоволна усмивка. Определено не го беше страх от Смъртта, а и вече беше намерил достатъчно кураж, за да измисли как да се изкачи. Той се напрегна да се набере съвсем леко, и си сгъна дясната ръка напред така, че с лакътя си да се подпре на платформата. После направи така и с другата ръка, така, че малко да подскочи напред. Нататък щеше да му бъде лесно да се набере. Това го знаеше от момента, когато беше постъпил във военно училище, поради факта, че отново се правеше на популярен пред съученичките си в нормалното училище, правейки доста пакости. Също така по това време, той се беше научил на самоконтрол - е, сега беше наред да приложи тези неща в истинския живот.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 24, 2011 9:36 pm

На Дуайт му беше изключително трудно да се набере, това за което се държеше, беше изключително подвижно. Може би повишения адреналин му помогна. Трябваше да наблегне на физическата ренировка при първа възможност. Сега се намираше отгоре. Магма го чакаше. Имаше чувството, че се беше разминал на косъм със смъртта, което не беше далеч от истината. Чувстваше се изключително уморен, а трябваше да направи още един скок. До следващата стабилна платформа щеше да има най - малко метър разстояние при най - добри условия.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 24, 2011 10:05 pm

-Някой каза ли Чимичанга? - попита Дуайт, и се огледа. Можеше да се закълне, че чуваше някакъв непознат глас преди малко: -Няма значение...това беше чист късмет! И не можах да го направя без...Roller-a. - си каза той, докато си отдъхваше. *Фю...това беше на косъм...тотално направих онова Спайдър-мен стенокатерене там отзад* - си мислеше той, като погледна напред, без дори да се обръща към Магма. Не трябваше да забавя темпото си, особено след като забеляза, че беше само на разстояние 1 метър от твърдата платформа. Нямаше време за отдъхване в момента - трябваше да стъпи първо на чекпойнт-а, и чак тогава можеше да си почине, а може би дори и да излезе от Дейнджър Бокс-а.
-Ска-па-да-би-би-да-да-ду-ду! Айм дъ Скат-мен! /цък/- си тананикаше той, докато много бързо стъпваше насам-натам около движещия мост, докато чакаше да наближи един метър, и когато стана това, той се засили и рязко се оттласна от моста, мятайки се към земята, която не се движеше. Изглежда беше подценил това, което го очакваше. И все пак - той успя! Най-после щеше да премине нивото. А и трябваше да действа прибързано. За това той каза НЕ на наркотиците, и ДА - на скачането.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 24, 2011 10:13 pm

Дуайт беше прекалил с адреналина за днес. Явно това му беше помогнало да забави за прострелната рана, но си я спомни доста добре, когато скочи на безопасната зона, но стъпи накриво и падна, по рефлекс посрещайки земята с ранената си ръка. Това болеше! Дано не беше разкъсал шевовете.
Магма от своя страна не се справи никак зле или поне докато скачаше на първата подвижна платформа. Когато, обаче, стигна до края й се спря и погледна надолу. За момент Дуайт почувства, че тя ще падне, но може би шестото му чувство просто го беше измамило. Дъх, май тази способност му беше в отрицателни проценти.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Апр 25, 2011 1:47 pm

Дуайт премигна с едното си око от болката, която усети в ръката си. Всякъш цялата беше изстръпнала за миг, когато се подпря на нея. *Това ми се размина...трябва да се успокоя малко. За миг се почувствах като Джак Блек на ЛСД* - си мислеше той, докато си поемаше дъх. Не очакваше да бъде толкова опасно това ниво, и всичко това да му се стовари на главата само за миг. Вече обаче можеше да си отдъхне, понеже беше минал "сложното", и вече се намираше на безопасно място. Това обаче не можеше да се каже и за Магма. Тя просто си седеше на моста и се беше загледала в лавата, като бездействаше. Стифлър знаеше точно как се чувства момичето, защото и той самия премина през това по-рано. Не се знаеше обаче дали момичето щеше да седи така за по-дълго време от него, за това той реши да й помогне малко. Русокоското се изправи бавно и се обърна назад към момичето.
-Вой! Магма! Земя до Магма! Хей, там ли си? Твой ход е. Повярвай! - развика се той към нея, надявайки се дълбоко думите му да стигнат до нея.
-Хей! Спри да гледаш надолу! Виж мен! Само още малко ти трябва! - след тези думи, Дуайт, изпъна ръцете си напред, все едно я подканваше да отиде при него, за да я хване.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Апр 25, 2011 6:08 pm

Магма се насили да се усмихне, вероятно само заради Дуайт. С лека засилка скочи към следващия мост, когато се приближи възможно най - близко. За щастие, успешно. Следващия скок го направи със затворени очи. Наистина, вдъхваше чувството че всеки момент ще закрещи. Отново успя.
Следващия етап беше по - различен. Наблизо нямаше още левитиращи мостове. Не, не бяха наблизо. Но имаше път надолу - нещо като стълбище, но не точно. на края на платформата имаше железна решетка, някъде метър дълга(по продължение на платформата) и двадесет сантиметра широка(напред към празното пространство). Някъде около метър надолу вляво имаше още една подобра решетка. Вдясно пък, надолу от нея имаше друга. По този начин десетки решетки сформираха стъпала надолу към езерото с вряща лава. Не беше кой знае какъв път, но беше някакъв път.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Апр 25, 2011 9:32 pm

Дуайт хвана Магма първо с двете си ръце, прекарвайки ги през гърбът й, като се усмихна.
-Браво. Гордея се с теб, хлапе! - каза й той. После се обърна напред, като си пусна ръцете от нея и погледна напред. *Не знам защо, но имам чувството, че някой ни подканва да минем натам. И ние тръгваме право натам.*Мислеше момчето, като в същото време изсумтя и си каза:
-Не ми харесва това... - след което тръгна напред с бавни крачки. Не предчувстваше нищо добро да се случи за напред. Изведнъж той се спря, защото пред него се появиха отново образи. Изглежда някой си играеше с мозъка на момчето. Каквото и да е, той си спомни някаква мрежа, и него обикалящи плъхове. След мрежата имаше пълна тъмнина, и купчина от някакив неща, които бяха с неизяснен образ. Най-отгоре имаше нещо блестящо....В следващият момент цялата картинка пред него се пръсна на нещо като стъклени парчета, и той се озова в някакво космическо пространство, и започна да бъде придърпван напред от нещо. Тези образи бяха доста внезапни, и за това той се опомни за миг, и се огледа, за да се опомни къде се намира. *Хм...това беше странно! Изглежда наистина съм прекалил с ЛСД-то.* - макар и да стигаше момчето до тези изводи, дълбоко в себе си, нещо му подсказваше, че това не са просто образи, макар й той да го отричаше. Русокоското просто продължи да ходи по стълбите надолу и стъпи на решетката, зачаквайки.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Апр 27, 2011 10:48 pm

Решетката, на която сложи крак беше стабилна. Едва ли щеше да поддаде. Дано и всички решетки водещи надолу бяха същите. Дуайт не трябваше да показва, че се съмнява, не и пред Амара.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Май 01, 2011 1:08 pm

Дуайт дори нямаше намерения да се съмнява в това. Русокоското се спря на края на решетката и погледна леко надолу, без дори да си сменя изражението. Сега всеки би се запитал - какво ли се върти в главата му? Никой освен него самият не можеше да разбере. Е, освен най-великия телепат, разбира се. Докато размисляше, момчето естествено осъзнаваше къде се намира, защото не можеше да изгуби цярлото си време само на едно място. Накрая реши да стигне до простичкото решение - да забрави за миналото, и да почне да се фокусира да мисли само за това какво ще се случи за напред. Целия му живот беше уреден като на шахматната дъска - с други думи, той се опитваше да мисли с 2 хода напред. Това, на което търсеше отговор в мислите си, все някък си щеше да бъде открит - дали сега, или в бъдещето, това предстоеше да се разбере. За сега той просто реши "да премести фигурите напред", за да разбере какво щеше да се случи. Това ще рече - че ако решетките бяха наредени така, то тези отдолу, които бяха паралелно на неговата, бяха стабилни. Другите изглежда не бяха много по-издръжливи. Или ако не това - можеха да се местят, след като някой стъпи на тях. Все пак, момчето нямаше да разбере какво щеше да се случи, ако не беше стъпил на тях. Той се обърна и скочи съвсем леко назад, за да падне надолу. Преди това, естествено, той се захвана здраво с двете ръце за горната решетка. Не искаше със все всичка сила да падне върху долната, а просто да се пусне и да стъпи съвсем леко, за да разбере какво щеше да се случи. Стифлъра не мислеше тук да действа прибързано, както при другите нива. Тоест - веднага, след като разбере какво му предстоеше, след като стъпи долу, той незабавно щеше да реагира, и да предприеме следващ ход. Истинските шахматисти не бързат да предприемат следващите си ходове - за това той първо трябваше да обмисли ситуацията, докато му беше още свеж умът, и веднъж, след като вражеските фигури се преместат - да предприеме контриращи средства. Никога не е сигурно какви ще бъдат те. Но отговора на Стифлър беше неговата цел - трябваше да покори тази шахматна дъска. А това беше нещо, за което си струваше да се бори.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Май 03, 2011 9:02 pm

Решетките се оказаха достатъчно стабилни, за да не създават проблеми със слизането. Магма не слизаше след него, явно очакваща да види какво ще постигне самият Дуайт. Решетъчните стъпала продължаваха дъбоко надолу, сякаш влизаха в езерото от лава. Дали това беше така? Във всеки случай това явно беше единственият път напред. Единственият път въобще.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Май 04, 2011 8:52 pm

Наистина - това беше изненадващо. Кой би предположил, че тези решетки не се мърдаха насам-натам, че и чак бяха стабилни. Стифлъра не си промени изражението. Той просто погледна към решетката. Струваше му се малко странно - защо ли някакви си решетки биха могли да водят единствено надолу към лафата?
Момчето се обърна нагоре и погледна към Магма, като се усмихна самодоволно. Вероятно с това искаше да й намекне, че всичко тук беше наред. Поне за сега де...Защото русокоското трябваше да намери някакъв друг път освен към лавата. Може би този път се задействаше, след като стъпи на една избрана решетка от другите няколко, които водеха надолу? Това нямаше как да се разбере, освен ако Дуайт не беше проверил. За това той продължи със същото темпо да слиза на долните решетки. Не възнамеряваше да бърза, защото така само правеше грешки, както беше осъзнал преди. Но също и не мислеше да я кара много бавно. Той слизаше по същия начин на долните решетки, и докато стъпваше на всяка следваща решетка надолу, той не правеше това със всичка сила, защото не мислеше, че тези решетки, които не бяха паралелни с другите, биха могли да го издържат. Въпреки това, той си слизаше безстрашно надолу. Сякъш беше уверен, че сега нямаше никакви опастности, които да го застрашат. Докато слизаше, момчето за миг се забавяше, само и само за да погледне дали има някакъв таен път, по който да мине напред. Ако имаше такъв - той щеше да се спре, и вероятно да тръгне натам.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Май 07, 2011 12:39 am

Доста време не откри таен път. Вече оставаха само десет стъпала до дъното, а Магма все още беше вперила в него очакващ поглед. Прострелната рана на Дуайт се обади, в момента, в който зачести употребата на мускулите около раната. А сега постоянно го правеше. Но дали щеше да продължи до края? Последното стъпало като че ли не стъпваше в лавата, но все пак изглеждаше съмнителна тази работа със стъпала водещи до езеро с лава.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Май 07, 2011 11:17 pm

Дуайт се спря за малко и си побута ръката с юмрука на другата, за да се раздвижи. Това обаче го направи съвсем леко, за да не забележи Амара. *Like...трябва, след като се махна от тук, да взема една бърза медицинска помощ.* - мислеше си той. Но нямаше време да се разправя с това в момента, и трябваше отново да игнорира физическото си състояние, и да се концентрира върху ситуацията, защото нагорещината й не се разбираше много. Русокоското погледна надолу. Оставаха му още само няколко решетки. Нямаше смисъл вече да използва ръцете си, тъй като беше свикнал да скача надолу. Дори и това да беше съмнително - той нямаше някакъв друг път, по който да трябва да мине, за това реши да продължи напред, за това реши да се престраши малко. Докато отиваше към края на решетките, той съвсем леко подскачаше на долните, смятайки да не стъпва прекалено тежко върху тях, защото все още не беше сигурен дали някоя решетка нямаше да може да се поддаде. И все пак - ключовия изход от цялата тази ситуация беше последната решетка. Поне това се предполагаше да е до сега. Във всеки случай, Стифлъра щеше да разбере, рано или късно.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Май 09, 2011 6:41 pm

Дуайт се показа безстрашен, като стигна до последното стъпало без да го спира възможността то да е прекалено близко до лавата(зрителната измама беше налице, благодарение на омарата от излъчваната от лавата топлина). Последното стъпало, обаче, стигаше до края на стената и продължаваше малко по - напред. Може би имаше начин да се продължи наляво, ако решетката също бе продължена натам, но дори някой много да искаше да разбере, щеше да трябва да ходи прилепен до стената, защото тя не беше никак широка. Амара все още чакаше горе.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Май 11, 2011 9:19 pm

*Йеах...това определено не е от местата за горещи срещи.* - си мислеше Дуайт, докато гледаше към Магма с периферията на зрението си. После погледна надолу, и напред. Явно това беше някакъв сорт "оптична...бла-бле-блах", както обичаше да казва той. Изглежда имаше някакъв бъг в мозъка на блонди-то, защото нещо лавата не му въздействаше много добре върху мислите. Но пък, хей - от добрата страна, нямаше подвижни, или падащи решетки, и всичко си вървеше като по вода...Чакай, какво!?
Във всеки случай, Стифлър се подсмихна самодоволно и после подвикна на момичето:
-Хей! Всичко е нормално. Можеш да дойдеш при мен. Един съвет - не се страхувай от лавата. Всичко си е подредено както си му е реда. - естествено, на къде би могъл да тръгне, ако първо не изчака момичето да слезе към него. Все пак, те имаха екипна мисия, а не някаква си оптична илюзия - като евента на Капи. Във всеки случай, русокоското изчака Амара да направи някакво действие, защото без нея - не можеше да продължи напред. Би могъл, но ако я беше изоставил, едва ли щеше да е добре за живота й.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Май 13, 2011 7:26 pm

Амара започна да слиза бавно надолу, решетка по решетка. В началото несигурно, но колкото повече се приближаваше до Дуайт, толкова по - бързо слизаше. След няколко минути от постоянни внимателни увисвания и стъпвания на по - долни "стъпала", Амара беше слязла долу при другаря си и очакваше от него да продължи "лидерството" си.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Май 17, 2011 1:14 pm

-'Kей, до тук всичко е наред. Сега обаче като тръгна ще трябва да ме последваш веднага... - каза Дуайт на момичето. Изглежда имаше намерение тук за малко екипна работа, защото следващото препрядствие беше доста по-сложно от предното. Изпитанието щеше да тества доста адреналина, а това би довело до доста неловки ситуации. Нагледно изглеждаше елементарно, но иначе последствията биха могли да бъдат големи. Въпреки това, гледната точка на Дуайт беше доста по-различна. Смелостта му не позволяваше да се поддава на такива препрядствия.
Та така, за сега, момчето просто се обърна с гръб и се хвана за "стъпалото", на което беше. После се спусна бавно надолу, докато не се захване с двете ръце. После щеше да се спусне надолу, и с двете си ръце щеше да си запаси баланса, докато не се закрепи някъде. Беше доста тясно, за това може би той щеше да се задържи, ако някък си се доближи до стената.
*Както Капи би казал докато е в бара - една чаша вода, моля!* - мислеше си той, понеже в момента ситуацията му беше доста нажежена, макар и в момента да не мислеше за лавата, а за това да се овладее малко, преди да започне да се мести напред /в случая - наляво, на където би трябвало да продължава "пътя". Колкото и сложно да беше това, момчето се стараеше до толкова, че да го направи да изглежда като детска игра.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Май 18, 2011 7:42 am

Двамата приличаха на Индиана Джоунс и Лара Крофт уанабита. Всъщност добре се справяха, що се отнасяше до тази част(а дори не ползваха услугите на дубльори за трудните части от мисията). Дуайт беше следван от Амара. След три минути пълзене до стената, двамата стигнаха до отвор в стената, оформен като правоъгълник. От помещението до което водеше тази врата се чуваха механични звуци и още някои, като например такива от преместване на кутии, кашони и други. Дали дубльорите на Харисън Форд и Анджелина Джоли щяха да преминат през портала?

Заглавие: Re: Х-имението Сря Май 18, 2011 8:10 am

-Спайдър-сенс! - каза Дуайт. После се огледа някък зачудено: -Чакай, какво? - и въздъхна: -...Окей, нека да опитам това отново. *Може би ако опитам с НЕО ВИЗИЯ бих могъл да се докопам до тях...но, чакай, аз не съм Слепия Месия, объркал съм филмите нещо.*
-Просто ще използваме стария "Лоугън-стил". - до това решение стигна Стифлър. Добро нещо беше, че никой още не ги забелязва. Това му даваше предимство да използва неговия БЯКУГАН. Просто шегичка! Та, сега, по плота, Стифлър реши да не бърза да надниква, а само леко да си покаже едната част от главата, колкото да може да погледне каква беше ситуацията вътле. Все пак - никой не би тръгнал на някъде, без да знае какво го очаква. А вероятно скоро щеше да имаше малко екшън. Време беше на добрия стар Стифлър (не Спайди) да почупи малко Сентинелски задници...а в момента нямаше Сентинели! Във всеки случай, той излолзва момента само леко да надникне, и да "сканира с радара" си подробно цялата ситуация. Естествено, беше предпазлив, защото не искаше да бъде забелязан от машинарийките.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Май 20, 2011 10:53 am

Забеляза някакво движение в помещението. След няколко секунди разбра, че това е машина, която пренася каси с, неизвестен за момента, товар от една част на помещението в друга. Звуците, които идваха отвътре, обаче, не звучаха синхронично. Ако се заслушаше, Дуайт щеше да улови ритъм, който обаче се изгубваше от време на време.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Май 20, 2011 3:40 pm

За момента Дуайт не намери нищо интересно в тази стаичка, освен някаква си съвсем безопасна машинарийка. Изглежда за сега нямаше нищо опасно. Това малко съмняваше момчето, и той реши да се задълбочи върху случващото се, и да използва слуха си. Изведнъж останови, че имаше нещо, което издаваше звуци. Или както той обичаше да казва - "Дрънчи като тенекия." Изглежда това нещо, което пренасяше кашоните не беше единствения обитател тук. А и Стифлър ве още не беше огледал хубаво мястото. Той поседя така, както беше зад стената до прохода, и си беше показал само едната половина от главата му, като гледаше навсякъде около него. Не трябваше да изпуска нито един детаил от това, което имаше вътре. Независимо от това, той реши да използва слухът си, за да се ориентира от къде точно идва този "ритъм", и евентуално да проследи тези шумове чрез зрението си. Сега, след като вече прозираше по-добре, отколкото преди малко, би могъл да прецени какво има в тази стая. Трябваше му първо да открие някакъв "знак" за безопастност, преди да нахлуе там.

» Имението "Стифлър"