Х-имението

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 09, 2011 3:01 pm

- Няма какво да пускаме - каза Джубилий. - Програмата е задействана, всеки момент трябва да дойде първото изпитание.
- Ето го и него - каза Бум Бум, притворила длани по подозрителен начин.
И наистина, сякаш цялата стая се приготви за изпитанието. Терена се измени, от пода се издигнаха пиедестали и стени, едни закриваха гледката към други, но след десетина секунди най - важното за групичката мутанти беше това, че бяха затворени в дълъг и широк, извиващ се наляво коридор.
- Какво по... - започна Боби, но внезапно млъкна.
- Започва се - каза Кеннънбол.
Висок звук обяви наближаването на търкалящо се метално, лъскаво кълбо. Огромно, до толкова, че беше чудно как се побираше в този коридор. Който, между другото, беше улегнал в нанадолнище, сякаш за да е по - удобно на топката да се придвижва.
- Няма място за грешки - извика Боби, който май сам се беше провъзгласил за лидер. - Това нещо ще смаже всеки, който застане на пътя му.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 09, 2011 3:24 pm

Всичко това с изменянето на терена, и появяването на коридора, в който бяха обградени отбора, напомняше на един приключенски филм.
-Страхотно! - изуми се Дуайт, когато погледна огромното се търкалящо дюле, ксоето се насочваше към тях.
-Това ми прилича на Покебол...в който е затворен СНОРЛАКС! Ако не друго - на последната ми игра по боулинг. Мда, познахте - сега е последната ми игра по боулинг. - каза той на другите, докато още се беше ухилил. След миг се зачуди малко, и се обърна към Боби:
-Та, какво ше правим сега, "шефе"? Ще разхладим ситуацията, или какво? Това е огромно колкото ш*баната Луна. Не мога да спра мистериозно кълбо, освен ако нямам запаси от абсорбирана енергия, и био-бластове, като Капи-то.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 09, 2011 3:39 pm

- Бягайте-е-е-е-е-е-е! - извика Боби, който все още приличаше на ледена фигура, защото... той всъщност беше точно ледена фигура. Ръката му описа дъга, при което изпод краката му се появи лед.
Всички започнаха да бягат.
- Кеннънбол, провери какво ни очаква отпред - чу се гласа на Айсмен някъде изотзад.
- Разбрано - козирува Кеннънбол и тялото му се изстреля, като куршум във въздуха, право напред, като се скри само след секунда.
Цялата останала групичка търчеше, заплашена да се превърне на пихтия ако бъде застигната от онова, което ги настигаше, търкаляйки се. Терена май ставаше все по - наклонен, което означаваше, че кълбото се движи по - бързо. Трениращите можеха да видят това и сами, защото въпреки че си даваха всички сили, вече забелязваха как разстоянието между тях и заплахата се скъсява бързо.
Кенънбол се появи.
- Очаква ни заключена врата - рече той, като се присъедини към спринта напред. - Метална е и достатъчно здрава, че да не мога да я пробия.
- Къде е Боби - попита Джубилий.
Всички се огледаха и наистина забелязаха, че липсва техният "водач."
- КАК МОЖАХМЕ ДА ГОИЗГУБИМ - извика Берзерк. - Не стига че влязохме без позволение, а и Боби умря. НЕ-Е-Е-Е! Сега никога няма да стана X-Men!
Физиономиите на всички от групата се отчаяха.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 10, 2011 9:19 pm

Дуайт тичаше, заедно с другите от групата, и каза:
-Джийз...това нещо отнесе Боби със един Страйк. Значи прибягваме към план Б, който всъщност не съществува. - след тези думи, той забърза колкото се може повече. Не в скоро време, докато тичаха, се приближаваха към металната врата, която всъщност беше заключена, все повече и повече.
-Метал? Е това не е кой-знае какъв проблем. - възкликна Стифлър.
-Хей! Имаме по-големи проблеми сега! После ще ми драматазирате. Сега аз ще се заема със разрушаването на вратата пред нас. Колкото и тъпо да прозвуча това! - извика той на групата, без да се обръща назад. Гледаше само напред, защото...е...ако се беше обърнал и веднъж назад, всичко щеше да свърши, нали? Онова "дюле" щеше да ги помете като нищо, макар и скоро да се задръсти от скъсяването на коридора. /в този момент - подходяща песен за това е тази. /
-By the power of gray skull...I am the power! - рече Стифмайстъра, подготвяйки се да използва силите си. Нямаше много време, за това гледаше да побърза. Въпреки думите, които изрече, той си беше съсредотучил мислите съвсем другаде. Всъщност - дори не мислеше, защото нямаше време. За това пък му беше много по-лесно да се съсредотучи. Той се опита отново да усети енергията вътре в него. Направо беше "наелектрезиран" до такава степен, че чрез концентрацията си, той набързо съсредотучи високо количество преливаща сила в него. Той изпъна ръката си срещу металната врата, и извика:
-Get your Iron doors out of my face! Mind crush! In stereo! - след което се опита да "оттласне" енергията, която беше съсредотучил, право срещу вратата пред тях. Той усети как тази магнетична енергия тамън се сбеше събрала в областта на дясната му ръка, която беше изпънал. При количеството, което използва, за да направи така, че вратата да се откърти, той се съсредотучи и чрез концентрацията си, усили количеството от енергия. Това стана за сравнително малко време, тъй като...уелл...той не мислеше изобщо, докато правеше тези неща. Ениуейс, Дуайт просто оттласна рязко събраната енергия срещу вратата, за да види дали още има сила, за да прави тези нещица.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 10, 2011 9:32 pm

Дуайт не беше забравил какво му е нужно за да се докосне до извора си на сила. Всъщност, дори професора да беше "запечатал" част от потенциала му, това не се усещаше в този момент, като се изключи факта, че вече тази сила не го обсебваше неудържимо. Вратата поддаде под напора му, като първо целостта й се повреди, след две секунди рухна на земята. Това усилие отне доста енергия на Дуайт и той трябваше да се подпре на коленете си за миг. Другарите му влетяха през входа. Кълбото всеки момент щеше да се покаже и да прегази Стифлъра.
- ДУАЙТ! Не можем да изгубим и теб! - изкрещя Берзерк. - Бързо!

-20 енергия.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 10, 2011 11:19 pm

Дуайт изпитваше това чувство за пръв път. Сякъш преди беше изпълнен от сила, а сега дори тя нямаше такова ненормално количество от нея, както би трябвало да е. Че дори и почувства как част от силата му беше спаднала. В този момент Дуайт си спомни какво каза Професора за неговите сили. Докато беше разсеян, той чуваше звуци, идващи зад него. Може би това беше причинено от търкалящото се гюле. След миг, той се осъзна, когато чу виковете на Берсерк, и разбра, че имаше доста време да се изправи. Той се подпря на дясното си коляно така, че да си подпомогне, защото после напрегна сили, да се изправи. *Всякъш ще позволя този Dragonball Z да ме сгази толкова лесно* - си мислеше той. После се затича, за да достигне другите от групичката, защото веднъж да изостане, и всичко отиваше подяволите. А и той все още можеше да ходи - това с енергията просто го поспря за миг, защото явно си беше надценил способностите. Сега обаче по-важното, което трябваше да направи е, да си раздвижи candy ass-a, и да мине през вратата, преди огромната топка да го беше настигнала. Иначе ако не успее - най-много да свърши премазан като палачинка. Той беше планирал обаче да направи епично измъкване - като тъкмо минаваше през вратата, както беше набрал инерция, той щеше да направи предно кълбо, и когато минеше вратата, и се претърколи успешно и застане в седнало положение, щеше да си повдигне дясното коляно, и да си подпре ръката на него, само за да си отдъхне малко. Все пак - той имаше много здраво тяло, и ако преминеше успещно през вратата, просто нямаше начин останалите му планове да се провалят.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Апр 11, 2011 6:26 pm

Кълбото на Дуайт се оказа успешно, но много безрасъдно действие, защото, ако бе допуснал възможно най - малка грешка кълбото щеше да го докосне. Просто, докато се превърташе усети как метала докона гърба му. Ако се беше забавил миг щеше да го блъсне силно. Ако се беше забавил три секунди, щеше да е мокро петно на пода. Вероятно същото, което се беше случило и с Боби.
Останалите петима младежа гледаха уплашено Дуайт. Гледаха го с очакване. След загубата на Дрейк, в групата бяха останали три момичета и три момчета, включително Стифлъра.
- Какво ще правим, Дуайт - попита Магма. - Изгубихме Боби!
- Успокой топката, Амара - каза Бум Бум. - Господин "Аз съм гадже с Хана Монтана" вероятно ще измисли как да ни измъкне оттук - Табита се обърна и изгледа убийствено мърморещите момчета. - Какво? Никога не съм си ви представяла на лидерския пост, дори Боби сам се беше поставил там, като се мислеше за Чичо Скот. Този пич е успял да осъди цялото си семейство... или нещо от сорта. Щом може да се оправя с цяло имение със слуги, вероятно ще знае как да се оправи.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Апр 12, 2011 6:39 pm

Стифлъра само си седеше, в седнало положение, като си беше повдигнал само десния крак, и с лакътя на дясната ръка се беше подпрял на него, като си отпочиваше. Той обаче забеляза, че в отбора нямаше нещо важно - нямаше някой, който да ги води. А те изглежда вече го смятаха за лидер (или поне така изглеждаше). Е, той нямаше какво друго да направи, освен да поеме отговорността, иначе - живота на всички щеше да бъде погубен, както този на Боби. Това просто беше риск, който Стифлър трябваше да поеме. Все още не разбираше функциите на мястото, в което се намираха, но успя да измисли някакъв план на бързо:
-Окей. По-добре ме изслушайте внимателно, защото няма да повтарям. - прекъсна им споренето Дуайт, и преди да си изкаже плана, той се изправи от земята и се доближи до тях:
- Стифмайстъра казва, че трябва първо да минем през всички нива, които ни е подготвило това "мистериозно" нещо, за да излезем. Стифмайстъра казва - да не действаме всеки за себе си, а да сме като отбор, и да си помагаме взаимно. Ако работим като екип - също ще имаме и по-голям шанс за победа. Не знам още през какви опастности ще трябва да преминем, но каквито и да са те - ще ги преодолеем заедно, като Х-мен! Това е всичко, което мога да кажа за сега... - след тези думи, Дуайт изпъна дясната си ръка напред, и каза:
-IF ya smell what the Stiffmaister's cookin'. - като очевидно очакваше всички, които са съгласни с него, да си поставят ръката върху неговата.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Апр 12, 2011 7:15 pm

Никой не извика "HELL YEAH!", но всеки по един или друг начин прие лидерството му. Джубилий първа сложи ръката си върху неговата, с голямо нетърпение - все някой трябваше да вземе тази роля. Магма последва примера й леко неуверена. Бум Бум го направи сякаш не й пукаше много. Последни останаха момчетата. Берзерк докосна бързо ръката на Магма, като се мъчеше да не поглежда към Кеннънбол, но си личеше, че бе облекчен, след като Стифлър поемаше ръководството. Естествено, Кеннънбол се съгласи последен и явно го направи само защото нямаше друг избор, освен ако не се опиташе да разбие групата, което изглеждаше като много лоша идея в този момент.
С нов лидер, тийнейджърите сякаш бяха готови да поемат следващото изпитание. Или поне толкова готови, колкото готов беше и Дуайт. На десет метра от тях помещението се стесняваше, докато не завършваше с входове на три коридора. Над всяка от тях електронен таймер отброяваше пет минути. Скоро щяха да остават по - малко.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Апр 12, 2011 8:00 pm

Когато вдигнаха ръцете и "драматичната" ситуация приключи, Дуайт погледна към вратите, които ги очакваха, че имаха и таймери. Изглежда те отчитаха колко бързо време ще трябва да се премине през тях. *Това може би ще бъде болка в задника* си мислеше русокоското.
-Онче-бонче, счупено пиронче... - мрънкаше си под носа той, докато с ръка посочваше всяка една от вратите, всякъш се чудеше коя да избере. Изведнъж, той забеляза, че общо от отбора са 6 човека, а вратите бяха 3. Това значеше, че трябва да разпредели членовете така, че да има по 2ма от всяка врата, защото още не беше сигурен дали трябва само през една врата да се мине, или и през 3те едновременно.
-Окей, чуйте сега - след тези думи, Стифлър паузира за момент, защото размишляваше над това как да разпредели различните отбори, които да трябва да минат през тези врати. Той инстинктивно изчисляваше характера на отборните членове, и отношението им към групата, и накрая стигна до решение, продължавайки речта си: -За това ниво изглежда ще трябва да се разпределиме по 2ма човека за всяка една врата. Бъдете сигурни да минете нивото преди таймера да изброи 5 минути, и също така внимавайте много за изненадващи капани. - посъветва ги той.
-Магма... - започна Стифлър, като когато се обръщаше към всеки един от отбора, той ги посочваше с пръст. -Ти ще си партнираш с Берсерк, и вие ще поемете вратата най-отляво.
-Таби.. - обърна се момчето към Бум-Бум с "галено" име. - Вие с Кеннънбол ще минете през вратата най-отдясно. Аз и Джубилий ще преминем през средната врата. - след, като завърши, той допълни:
- Случайно на някой да не му допада плана на Стифмайстъра?

Заглавие: Re: Х-имението Вто Апр 12, 2011 8:11 pm

Лицето на Кеннънбол беше стегнато като камък, сякаш едва сдържаше емоциите му. Сигурно искаше да каже нещо важно, но вероятно не желаеше да има неразбирателства в отбора и смяташе да запази мнението си себе си. Не толкова изненадващо, но все пак Табита се обади:
- Нищо лично, Стифи, но има мъничка пукнатина в иначе идеалния ти план. Джубилий е кифла и наистина смятам, че ще е добре да я държи някой сериозен под око. Не ми хвърляй тези погледи, Джуб, кой ходи най - често до мола с мен? Стифи, просто не съм сигурна че искаш да оставиш Магма, на която й липсва всякаква самоувереност насаме с този първосигнален тип - Табита погледна Берзерк. - Това ще е пълна катастрофа, този трябва да бъде държан под око от някой сериозен, не мога да си го представя като лидер, било то и за пет минути. Докато аз и Кеннънбол - толкова желязен отбор, просто няма накъде, чак мисля че ще сме първите, които ще стигнат до края на коридора си, за добро или лошо.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Апр 12, 2011 8:32 pm

Като чу мнението на, Бум-Бум, Стифлър се позамисли за малко. Може би е объркал изчисленията. Но поне някой го "вкара в джаза" с нещата, както се викаше... Дуайт изсумтя и каза:
-Окей, Таби, значи преминаваме към супер-специялно-страхотния план Б. - и поясни - Стифмайстъра винаги има резервен план! Ви'й к'во си' мислите?
След анализа от момичето, русокоското лесно можеше да прецени друг начин, по който имаше възможност да имат по-голям шанс за победа.
-Та, сега. - започна той. - Ето как стоят новите разпределения. И се надявам този път да е успешно, защото времето напредва. - после отново започна да посочва всеки от отбора по отделно, докато им говореше.
-Таби, новата ти съотборничка ще бъде Джубилий, и вие ще поемате вратата най-отляво. - каза той, и без да губи много време мина нататък.
-Кеннънбол, ти ще бъдеш в отбор с Берсерк. Вашата врата ще бъде тази най-отдясно - и накрая естествено включи и него си в разпределението.
-Аз ще бъда в отбор с Магма. И естествено - ние тръгваме към средата. Някакви проблеми този път?

Заглавие: Re: Х-имението Вто Апр 12, 2011 9:00 pm

- Кой би могъл да предположи? - сви рамене Табита и завлече Джубилий със себе си, без да й позволява дори да помисли за съпротива. Момичетата влязоха в коридора. - Ще се видим от другата страна - гласа на Бум Бум се чу приглушено, идващ от коридора.
Вратата най - вляво се затвори вертикално. Изглеждаше доста внушителна, едва ли имаше начин да бъде отворена лесно. Кеннънбол изгледа предупредително Дуайт, обърна се и влезе в дясната врата последван от Берзерк, който изглеждаше малко по - спокоен в този момент. Вратата зад тях се затвори с трясък и иззад нея се чу вика на Берзерк. Дуайт и Амара останаха сами в стаята, таймера отброяваше оставащите две минути.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Апр 13, 2011 4:21 am

И ето, че всичко се започна. *Чуда се...дали изобщо ще отцелее някой* си мислеше Дуайт, като утешителна усмивка се появи на лицето му. Знаеше, че въпреки и шанса да е малък, всички ще се съберат отново в следващото ниво.
-Да тръгваме! Нямаме много време... - каза той на Магма, която беше до него, и я хвана за ръката и се затича към средната врата, повличайки момичето след себе си. Въпреки, че дори си нямаше ни най-малко какво го очаква в тази врата, след като чу виковете на Берсерк, който беше с Кеннънбол най-отдясно, той беше решен на всичко да премине нивото, дори ако това му отнеме само 2 минутки. Решителен поглед се изписа на лицето на момчето, а той кипеше от неочакване. Каквото и да имаше след тази врата - той трябваше да го мине на всяка цена.
-По-добре бъди силна. Нещата може и да загрубеят! - каза той на Магма, и през това време навлизаха във вратата. / Random song starting /

Заглавие: Re: Х-имението Пет Апр 15, 2011 10:43 pm

Въпреки думите на Дуайт, неувереността на Амара се четеше по лицето й. Тя кимна несигурно и го последва. Стресна се и изстена, когато вратата се затвори зад тях. Коридора беше абсолютно тъмен. Дуайт не можеше да види дори ушите си.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 16, 2011 9:24 am

Дуайт се огледа наоколо. Въпреки тъмнината наоколо, на него този опит за изплашване не му направи много впечатление. Ситуацията, в която се намираха, просто му напомни на един от кошмарите, заради което напоследък имаше недоспивани нощи.
-Кой изключи светлините? Geez! - измрънка той под носа си. Той се осигури, че момичето беше още до него. Изглежда колкото и да се опитваше да я укоражи, тя пак беше изплашена до смърт. Русокоското обаче не я обвиняваше за това. Трябваше й малко време, за да свикне да се движи с него.
-Хей! Каквото и да се случи сега, не се пускай от мен. Ясно? Докато си с мен, ще те защитавам, дори живота ми да зависи от това. - каза й Дуайт със съвсем спокоен и самоуверен тон. Дори и да не виждаше нищо, Стифмайстъра все още имаше усет за допир, мириз, слух и т.н. Мислеше да се съсредотучи и да използва това негово предимство, до колкото можеше. А и това щеше да му помогне и да се ориентира в тъмнината наоколо. *Тц...сега ме е яд, че още нямам свръхчовешко проследяване." - си мислеше той, като безстрашно тръгна напред, като не пускаше момичето от ръката си. И все пак - този път гледаше да внимава много за някакви опастности.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 16, 2011 5:57 pm

Амара стисна ръката му толкова силно, че Дуайт го заболя. По коридора не се чуваха или усещаха никакви признаци на живот. Единственият знак, показващ че напредваха, в непрогледния мрак, беше че температурата в коридора се покачваше постепенно. След двадесет крачки, Дуайт се потеше обилно. Всъщност, Стифлъра почти можеше да се закълне, че нещо разреди тъмнината в заобикалящата го среда.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 16, 2011 8:33 pm

-Уух, Спаркли! - каза си Стифлър, като забеляза разреждащата се тъмнина наоколо. Единствения проблем беше, че той се чувстваше толкова топло, че все едно е прекарал няколко нощи подред с Майли Сайръс. /wait, what?/.
Дуайт се спря за миг, защото се усети, че така като си ходи съвсем спокойно, губи прекалено много време. Вероятно докато стигне до другата страна, щеше да стане на опърлен шиш-кебап, ако изобщо имаше шанс дори да мине през този коридор. Въпреки това, той си пое дълбоко въздух, и се обърна към момичето.
-По-добре се приготви, защото сега ще забързаме с темпото. - предупреди я Стифлър. После погледна напред решително, и се затича. Трябваше да се раздвижи малко, защото иначе времето течеше, а той нямаше как да го пропилее, влачейки се из коридора като костенурка в пустиня. /huh?/

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 16, 2011 10:32 pm

Стифлър се затича заедно с Амара. Жегата се увеличаваше колкото повече приближаваха, както и осветлението. В един момент можеха да различават лицата на другия. Точно, когато жегата вече беше станала непоносима, видяха изхода на тунела. От там идваше и светлината. Какво ли чакаше двамата в дъното на този път

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 17, 2011 12:30 pm

За миг докато тичаше, Стифлър се почувства като се едно наближава към Слънцето, и направо не можеше да понася жегата около тях.
-Фю...тук горещо ли е, или съм само аз. - каза си Дуайт. Вече нямаше търпение да излезе извън изхода от този Ад, в който се намираше в момента. Щеше да има обаче достатъчно време да си отдъхне, след като премине през мястото, в което се намираше, защото ако се беше опитвал да си поеме въздух сега, най-много да се измори още повече, и да няма шанс да премине през този коридор. А и имаше друг повод да не забавя темпото си - защото трябваше да премине преди онзи таймер, иначе вратата на изхода може би щеше да се затвори. За това той се разбърза колкото се може повече, въпреки това, че не се издържаше в тази жега. Това, че щеше да премине през това след няколко секунди го отешаваше, макар че той не загуби решителността си, докато тичаше напред.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 17, 2011 3:08 pm

Внезапно двамата с Амара стигнаха до изхода... ако въобще края на този тунел можеше да се нарече изход. Двамата бяха изправени пред нещо като зала, дъното на която беше заето с ВРЯЩО ЕЗЕРО ОТ ЛАВА! Залата беше доста обширна и следователно край й беше доста далеч, освен ако жегата не изкривяваше образа в ума на Дуайт. Из цялата зала хвърчаха плоскости на различни нива, като най близките два приличаха на ето ТЕЗИ! Единия се издигаше рязко нагоре и се скриваше някъде в тавана след което бе заменян от нов, излизащ някак си малко над езерото, докато другия се потапяше в езерото от лава, след което бе заменян от нов, идващ някъде откъм тавана. Двата се намираха един след друг, по - близкият се изкачваше нагоре. А след втория мост някакво по - стабилно парче от някакъв материал, наподобяващо платформа левитираше във въздуха. Странно как се държеше така във въздуха. Невидимото потрепването в заобикалящата двамата среда тормозеше ума на Дуайт.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Апр 19, 2011 10:01 pm

Дуайт забеляза гледката пред него. Лавата не му въздействаше много добре на умът, и за това той започна да говори много бързо, без да мисли:
-Знаеш ли...всъщност не знам какво е толкова важно около бриджовете. Искам да кажа, хайде де...Първо, някой прави абридж. И после другите всички го използват, викайки - "У-ух, вище! Абридж! Това е ново!". И тогава другите двама правят абридж и той прилича доста на първия, но хората го използват въпреки това, защото другият е като - "У-у-ух, виж, техния бридж е добър също, проверете го!" И тогава другите трима са нещо от сорта - "У-у-у-ух, ще направим най-добрият бридж на всички времена, ще комбинираме талантите си, и ще бъдем като - "У-у-ух, вище колко е Британски, тотално е гениялен, лол!" Абриджа им изглеждал прекалено добър, и се превръща във най-добрия бридж от другите бриджове! Всички се абонират за него...Искам да кажа - всички го пресичат, защото е бридж. Дам. И преди да се усетиш, всички и майките им правят бридж. Така че има бридж...навсякъде! Никой дори не знае защо правят бридж още. Те просто искат хората да го пресекат. На тях не им пука на къде отиват. Първият пич е като - ще отида на облог, за да направя промоция за бриджа ми. Това е като - това е просто бридж, не е голяма работа! Преживей го! - после се почеса по главата и добави: -Виж, не схванах повечето от това, което изговорих, само казвам, че ще трябва да премина през тези бриджове сам. Гледай от мен, и после ме последвай и ти. Ще видиш, че няма нищо страшно!
Когато свърши с приказките, той погледна към бриджовете, и въздъхна, като се вгледа точно в момента на движенията им. Изглежда втория слизаше пък надолу в лавата.
Стифмайстъра изчака първия бридж тамън когато започваше да се издига от лавата и стигаше към средата. Малко докато стигна до средата, той се приготви да направи скок. Не мислеше да се задържи за мноо на тоя бридж за това той просто скочи на издигащият се, и по това време свалящият се би трябвало вече да е на нивото на изкачващият се. После Стифмайстъра щеше рязко да скочи сравнително високо, и да се хване за слизащият надолу мост, и евентуално, да се метне бързо на неподвижната платформа. Тук нямаше много какво да се мисли. Всичко просто беше въпрос на атлетизъм. А Дуайт тамън се научаваше и на някакви акробатични движения, които за в бъдеще доста биха му помогнали. Все пак - в миналото, той имаше известен опит във фрийрън-а. Едни мостове не биха го спрели толкова лесно, особено след като той използва рефлексите си, след като беше преценил всяко едно движение на мостовете, както и каква бързина точно да използва.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Апр 22, 2011 4:15 pm

Дуайт ловко... добре де, не ловко, но все пак успя да се справи с мостовете. Не беше лесно да се правиш на паркур маняк, когато под теб течеше врящо езеро с лава. Психическото напрежение щеше да го убие, ако не лавата. С първия асансьор иди-доиди, справи се що-годе добре, макар че докато прелиташе към него, замалко помисли че може би няма да успее да го стигне преди да ескалира твърде нависоко. С втория имаше значително повече проблеми. Този, на който се намираше в момента бързичко се вдигаше. Дуайт мислеше, че ще скочи навреме, но психически не беше подготвен и позволи да го подминат два падащи асансьора преди да се престраши да поеме следващия(все пак не знаеше какво може да има на тавана, току виж някоя по - висша сила в този свят решила да му набие Spike Fatality. Както би могло и да се очаква, падащия асансьор бе много по - стресиращо препятствие. Тук нямаше право на грешка, пропуснеше ли единствената възможност, щеше да разбере какво се случва с металите, които разтапяха в завода, някои от изгонените от него самия, братовчеди Стифлър. Естествено, момчето не беше подготвено за ситуации от такъв тип и скочи доста преди асансьора да наближи стабилната платформа. Естествено, постъпи по - добре, отколкото ако беше изчакал повече от нужното, само където сега падна доста лошо на таза си. Болката, която изпитваше в областта на тазобедрената кост, беше неприятна, дано не си беше счупил нещо.

-5 hp.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Апр 22, 2011 9:49 pm

Дуайт се изправи на колене, като се подпря с едната ръка на земята, и се повдигна с нея, а с другия леко се държеше за таза, където почувства болката. Е, беше доста неприятна, но пак се търпеше. А и той не искаше много да се преструва пред момичето. Освен това не беше много от хората, които не могат да търпят такива наранявания. Така че имаше повече от достатъчно основания, за да се изправи на крака, и да се престори че нищо не се е случило, след като си махна ръката от областта на таза. *Чудех се...дали някой всъщност не ни пробутва в някакъв капан или нещо от сорта?* - си мислеше той. Нямаше как да разбере, освен ако не мине през тези нива, които го очакваха по-напред. Това обаче щеше да почака, тъй като първо, той трябваше да изчака Магма също да премине през тези мостове. Стифлър се обърна към момичето и каза:
-Виждаш ли? Детска игра! Сега си ти наред. Може би даже ще се справиш още по-добре, от колкото мен. - каза той на Магма, като след като изговори тези думи, се беше усмихнал самодоволно, като с решителния си поглед, той се опита да й вдъхне малко кураж.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 23, 2011 12:28 pm

Магма го изслуша и се усмихна леко пресилено. Може би беше само за да не несигурността си, но във всеки случай тези думи я бяха окуражили достатъчно, че да се опита да направи нещо. Доста по - умело от Дуайт, тя скочи върху първия асансьор секунда преди да се изравни с нивото на стъпалата й. За разлика от Стифлър, не позволи нито един от вторите асансьори да я подмине, а директно пое първия който слезе от горе. Физиономията й изразяваше нескрита паника, но може би стреса й позволи да действа по - трезво отколкото биха постъпили други на нейно място. Скочи с писък от втория асансьор на стабилната платформа, където се намираше Дуайт и падна на краката си. Приземяването й беше по - добро от това на Стифлър, най - малкото защото нямаше подобно голямо разстояние до платформата. За това пък беше рискувала да пропусне шанса си. Във всеки случай, сега беше жива и здрава. Засега.

» Имението "Стифлър"