Крепостта на Mister Sinister

Мистър Синистър се беше укрил от очите на света в това затънтено място, познато още като Суровите земи. Тук проблеми можеха да му създадат само някое от дивите племена и още две-три фракции. Вътре в замъка си, той укриваше устройства сътворени от извратения му зъл ум, както и затворниците които ставаха част от злите му експерименти или просто бяха принуждавани/убеждавани да се присъединят към отряда му. Никой не може да каже каква точно е целта на Мистър Синистър, но със сигурност не е нещо по - малко заплашително от поредното възраждане на Апокалипс.

Заглавие: X-25 Пет Апр 01, 2011 8:48 am

Висок русокос мутант се приземи бавно от небето(наистина!), последван от две блестящи, очевидно метални сфери. Той влетя в зданието, премести двете сфери в клетки - едната херметически затворена, другата оградена с прътове. Сферата, в клетката оградена от метални пръти се отвори и отвътре се изръси Даре, познат още като експеримент X-25. Заграден отгоре и отдолу, той нямаше много опции в този момент. А недалеч от клетките стоеше изправена висока фигура, с откаченяшко черно наметало, тъмносин костюм. На челото му се виждаше нещо като червен ромб. Та този човек приличаше на антихриста!

Сферата се отвори и така познатия експеримент X-25 се изръси на земята. Как изглеждаше, като нормално, чернокосо момче, което пада на земята. Главата му се приземи на пода и той каза:
-Ауч.. ауч.. ауч.. - след което затвори за момент очи, отново ги отвори и започна да се оглежда, но всичко беше някак си.. размазано и светлината в момента му беше като враг. Той си затвори очите и ги разтърка, като усети че може би и последната рана с затвори. Изкашля се и каза:
-Така ли се държите с гостите.. затваряте ги в дупка, нищо не им казвате и изведнъж ги пускате на свобода. След като те се огледат - той се опита да се изправи, но със успех огледа стаята и продължи да мърмори:
-Дори няма и нещо за пиене.. можеше да ме подлъжете с един Йогурт. - след тези думи се размърда така, за да раздвижи тялото си, леко се наклони в кръста и горната му част беше малко назад, после размърда ръцете си и единственото, което се чуваше беше шумът от пукането на кокалите му. "Затворника" ги огледа и каза:
-Значи.. ако искате да съм съквартиранти да знаете, че не си падам по руси моми.. а чек.. ти си момче.. начи.. не си падам по руси момченца, или пък чичовци облечени в лилаво и със индийска точка.. или индийски ромб на главата. - Той се почеса по главата и допълни;
–А да.. и да знаете.. искам Йогурт с Ягоди или Йогурт със Боровинки.. иначе ще ви мърморя до смърт - затвори голямата си оста и реши да огледа всеки детайл. Затвори очи и леко ги разтърка, след което пак ги отвори и допълни:
-И не искам да спя в такава дупка.. едно меко легло ще е по-добре.. в истинските затвори е по-яко - и накрая той реши да млъкне и да чуе домакините..

- Тъй, тъй - започна с мазен глас високия с наметалото. - Значи ти си новото попълнение. Предполагам, никога до този момент не ти е била давана така исканата свобода, прав ли съм X-25? - този, който явно водеше парада, нарочно наблегна на експерименталното име на Даре. - Какво би направил ако ти дам пълна свобода, момчето ми?

Той го изгледа любопитно и каза:
-Щи дам аз на тебе един Х-25.. - след тези думи се замисли и каза:
-Начи.. ако ми дадеш свобода.. ще.. ще.. - той започна да се разхожда и да се чуди.. Не можеше да мисли над това, защото до сега нямаше такава свобода.. Даре си беше свикнал със това да тренира по цял ден. Огледа се и каза:
-Абе ти кажа.. начи.. ако ми дадеш свобода - след това се засмя и допълни:
-Значи че ще си се разхождам из градът... ще си избивам хора и ще правя квото си искам, но.. ако ТИ ми дадеш пълната свобода ще искаш да служа за теб и ще искаш мойте услуги. Ако ти кажа "НЕ.. Няма да го направя" ти ще се опиташ да ме убиеш, така че.. Ще си взема свободата, но няма да ти служа, защото има едно нещо, което съм намразил и това е.... ЛИЛАВОТО! - след което се изхили сам на себе си и каза:
-Базикам та е... мразя да изпълнявам заповери така, че ако искаш да ми дадеш свободата ще ми дадеш това, което аз искам - мо Най вдигна бавно ръката си и единия от костеливите му "нокти" се показа и беше нещо, като все едно сочеше Лилавия и допълни:
–А да... и не искам повече тоя рускичкия да се занимава с мен.. никой да ме следи и там такива.. Ако искам да ми е весело ще ти кажа "Дай ми мисия" ако искам да си почина ще ти кажа "Не ме занимавай с глупости" но никога няма да ми казваш какво да правя - след тези думи наемника изпука вратът си. Огледа се и каза:
-Така де.. искам мисия, защото ми писна от тренировки.

По бялото лице на домакина се разсипа мазна усмивка. Приближи се до клетката и подаде на Даре дясната си ръка. Лявата беше стисната в юмрук.
- Мисля, че ще бъде удачно да се поздравим преди да се доверим един на друг.

Даре го гледаше някак си тъпо и след това погледна своята ръка. Избърса я във дрехите си, защото беше потна, след това събра храчка в устата си:
-Пу - след което се изхрачи върху дланта си и стисна ръката на лилавия, като каза:
-Хайде по живо по здраво.. - след което се ухили до уши, пусна го и се изтри, като попита:
-Ама такова.. като говорим за доверие, ако ме наречеш още един път Х-25 ще ти насиня задника и тогава ще ти викаме синьо-лилав идиец.. - след тези думи той изпука кокалите си в рамената и попита:
-Абе.. за к'во ме докарахте тук? Да не искате да съм ви играчка за нещо.. - след това потърка очите си и допълни:
-Готов съм да спукам задника на някой от бой.. хайде казвайте за кво съм ви и да се свършва със "Здрасти.. Приятно ми е да се запознаем".. направо карайте по същество..

Странно, откъде X-25 беше добил тази си доверчивост, въпреки жестокия свят в който беше израстнал. Е, все щеше да се научи някой ден. Още докато си стискаше ръката със Домакина, другият изстреля светкавично юмрука си и го разтвори точно за да забие дланта си в тази на Даре. Заедно със дланта си, обаче, домакина заби и още нещо. Нещо, което не беше точно остро. По - скоро X-25 имаше чувството, че ръката му ще се разцепи на това място. Синкавия дръпна ръцете си и усмивката му беше някак... зла.
- Сделката е сделка. Докато работиш с мен, моя приятел няма да те закача - погледа му се спря на русокосия. - Аз съм Мистър Синистър, а ти си... нека да те наричаме Лоугън, става ли?

Болката в ръката на Даре постепенно отшумя.

Даре разклати ръката си и след това започна да я духа:
-Пари.. Пари.. - след това я загледа и каза:
-Какво ми сложи в тялото бе.. лилаво копеле... - след това загледа и другия. Замисли се и каза:
-Лоугън.... не ме кефи.. Имам си име.. Може да ми викаш Майк или Майки.. но пък.. и mr. Nobody си е мое име.. така че.. ще го измислим.. Какво ще кажеш да ми викаш както аз искам.. защото Лоугън звучи като някаф... химически елемент.. Така че.. може ми викаш Даре.. Даре мо Най - след тези думи се огледа и попита:
-Това ли е моята свобода да седя в клетка и да ми сложиш нещо в тялото.. Дразни ме.. ще си отрежа ръката и ще го извадя, ако не кажеш какво е.. по-добре за теб е да знам.. - след тези думи момчето почеса кучешкия си зъб с език, облиза се и допълни:
-На скоро не съм хапвал, а така че като добър домакин.. веднага ще ми предложеш да ям.. и на масата може си поговорим..

Мистър Синистър щракна с пръсти и пред клетката беше поставен поднос с храна и вода. Вратата на клетката сама се отвори.
- Когато си готов да поемеш първата си мисия, можеш да ме намериш в крепостта - каза домакинът, след което напусна залата заедно с русокосия.

Даре загледа подноса.. Гладът му просто.. изчезна.. Той го подритна и тръгна след синия, защото в момента се държаха като със затворинк с него. Пъхна ръцете си в джобовете и започна да си подсвирква някаква мелодийка. и той не знаеше от къде му влезе в главата. Почеса се по главата и ръката му пак се върна в джобовете. Нямаше търпение да започне първата си мисия и да си вземе някакви катани. Х-25, както го наричаха другите нямаше търпение да се оттърве от това име и да го наричат както трябва. След като може би стигна до мястото, където трябва да е лилавия. Той рязко щеше да отвори вратата и да изкрещи:
-Хей.. Мистър Министър Синистър... тука ли си е? Искам да започвам със мисията веднага, а не да ме държите тук.. като затворник. Казвай какво да правя!

- Имам проблем с един от мутант. Казва се Мезмеро. Висок на ръст, със зелена кожа. Твоя задача е да го откриеш. Не мога да ти кажа къде точно се намира, но вероятно можеш да се опиташ да се свържеш с някой от местните - те също си имат проблеми с него. Предупреждавам, те той е опасен. Умственият контрол е неговата област - това каза Мистър Синистър и нито за миг, дори, не се обърна за да погледне X-25. - Мисля, че ще успееш да се ориентираш до изхода. Разбира се, винаги можеш да скочиш през прозореца - изсмя се домакина. - Ще го преживееш.

Намираха се на пети етаж.

Даре се усмихна и каза:
-Приемам това като предизвикатество, като.. "Мога ли да ти вярвам, ако ти кажа пази ми гърба?" - след тези думи Даре погледна прозореца и каза:
-Та.. Едър.. със зелена кожа.. Мезмеро.. Само кажи жив или мъртав.. - след тези думи момчето не зачака отговора. Щеше да реша дали да го направи сам.. ако е упорит.. ще го ступа много и ще го върне жив, ако не.. Ще го размаже от бой до смърт и пак ще го върне. Момчето тичаше със вързи крачки към прозореца. Беше преценил как щеше да слезе. Точно като гъзар. Щеше да скочи и разбирасе нямаше да отваря прозореца, а да го разпилее на парчета с тялото си. Може би щеше да се нарани на места, но това не го бъркаше, защото точно това бяха силите му. Щом тялото му се намира извън кулата. Ноктите му на едната ръка рязко щяха да излязат от нея и щеше да опита да се плъзга по стената. Щеше да използва ноктите за вцепление и да слиза плавно надолу, но... освен ако гравитацията не му позволяваше, а и.. ноктите му не бяха много.. както той казваше.. остри.. и сигурно щяха да се отлепят от стената.. Даже не беше сигурно дали щяха да се закрепят. Ако това станеше той щеше да полети надолу. Щом наближи земята, която беше на около 10-15 метра, защото помещенията изглеждаха около 2-3 метра на височина.. така де.. поне той се надяваше да са еднакви.. и това значеше, че ще има тежко презимяване. Даре щеше да се присвие леко. Нещо като клекнала поза. Ръцете му щяха да висят до тялото му и той щеше да падне на краката си, но падането щеше да е тежко, защото това не беше ското от едно стъпало, а скок от хиляди стъпала. Щом се приземи сигурно щеше да усети болка или размсетвания, но щеше да се опита да направи едно кълбо напред и да изчака да се регенерира малко. Щом това се случеше той щеше да се изправи, като нормален мутант. Да се раздвижи, защото тялото му може би щеше да се регенерирва от напиляване и след това.. да разбере къде ли трябва да намери този зеления.. Щеше да го забележи.. Едър, Зелен.. но само да знае къде да търси.. и как. Огледа се, за да види дали има някоя жива душа и да го попита дали е виждал някакъв такъв мутант.. А това, което видя беше.......

Стъкла нямаше, прозорците бяха тип "амбразури." Падането на Х-25 беше успешно, дори не стъпи на криво. Сега, паднал пред стените на замъка, се намираше заобиколен от джунгла от всяка страна. Чу се маймунски, а може би тигърски рев - откъде би могъл да знае какъв точно. Песните на много птици се обединяваха в многозвучна хаотична симфония. Палми, лиани. Това беше същинска джунгла, както и да го погледнеш.

Ловкост/Рефлекси

+1

Даре мо бавно се изправи и се огледа. Беше в джунгата:
-Я виж ти.. Дом сладък дом ... - след тези думи той се почеса и след това изпищя като птица и се затича като лудо животно към джунглата. Това беше шанса му да покаже, че знае къде е. Както тичаше се спря за секунда. Застана в права позиция и се опита да раздели звуците. Да се съсредоточи и да намери звук, който му говореше за това да намери живо същество, с което да комуникира. Може би беше свикнал от тренировките като Х-25, но това вече е минало.. Той вече е Даре мо Най.. или Майк Лаури, но.. това му стигаше, за да знае че служи сам на себе си. Та.. Той стоеше със затворени очи и услушваше животните, който говорена наоколо или какви ли не неща. След като преглътна си каза:
-Ще вярвам само на себе си. - момчето се затича и реши да използва инстинктите си от тренировките, уменията от джуглава, в която живееше до сега и разбира се инстинкитите, който беше развил. Щом навлезеше в джунглата той щеше да присвие леко кралата си в колената и рязко да отскочи напред. Да се надява да се приземи на някой клон и да започне да подскача от дърво на дърво, като нинджа или маймуна. На лицето се беше появила една мазна усмивка, която говореше като. Виж ме.. Аз съм луд и искам да покажа, че джунглата е моят дом. Изглеждаше като диво животно, което в момента обикаляше холът си и отиваше да намери някоя жертва.. Да се надяваше да намери зелената жертва де, защото иначе ще трябва да търсии мноого дълго и отегчително.

Даре тичаше безспирно и всичко беше наред, докато на пътя му не се изправи гигантска котка. По райетата и цвета на козината й, можеше да съди че е тигър, но със същия успех по палмите и лианите можеше да съди, че се намира в Южна Америка, вместо в Антарктика. Тигърът или каквото беше животното изрева заплашително и направи крачка в посока на Х-25.
Крепостта на Mister Sinister Images?q=tbn:ANd9GcTJta7AOz65zp6Bq0QW6_Hqiu2gUYyur0Ol6FU7Ru9rGrTTkotmvA

Крепостта на Mister Sinister Images?q=tbn:ANd9GcTJta7AOz65zp6Bq0QW6_Hqiu2gUYyur0Ol6FU7Ru9rGrTTkotmvA

Осмивката на лицето му се промени.. Ухили се самодоволно и тичаше срещу тигъра със животинската скорост, която се събуди щом го видя. Беше свикнал да живее като животно.. като бозайник.. Убий, за да контролираш или по-скоро убий или ще бъдеш убит. Х-25, който мразеще тази цифра беше прмислил всичко като убиец и като човек. Щом се доближи до тигъра на около метър разстояние.. не.. даже на около два метра щеше да си свие краката в коленете, защото щеше да последва отскок. Със този скок щеше да полети срещу раирания си противник. Поне на това се надяваше. Ако наистина полетеше срещу противника си, щеше да разпери ръце в страни от тялото си и точно тогава ноктите му да пронижат кожата му и да излязат навън. Щеше да изкрещи от болка:
-Ахххр... - но със болката, с която беше свикнал, а след това щеше да насочи ноктите срещу тигъра. Надяваше се да го одере в главата или още по-добре да се метне на гърба му, а след това щеше да подивее. Физиономията му щеше да се промени на бруталистична и след това щеше да започне да ръга и ръга тигъра с една ръка. Ако паднеше пред тъгара и животното се намираше пред Даре той щеше да се защитава с едната ръка, а със другата щеше да набива ноктите си в животното.
Другият му варият беше да се приземи върху него и да започне да набива ноктите и на двете си ръце, като или ги вкарваше в тялото му или го дращеше със замах налява-надясно. Със сигурност не се усещаше стах в момчето, защото знаеше, че щеше да бъде наранен, но това не го бъркаше. Регенерацията щеше да го възстанови набързо. Проблема беше за тигъра, който може би щеше да загуби живота си. Просто Даре се радваше, че още със влизането в джунглата си намери занимание.. и то беше да тества силите си.. Ако убиеше противника си щеше да каже:
-Йей.. намерих си кожух за стената - след което щеше да огледа ноктите си, да се изплези перверзно и да оближе малко от кръвта, а след това да огледа себе си и да каже.:
-DAMN.. I'm good!.

Да, само където нещата невинаги се подреждат така както му се иска на човек. Може би Дарето просто искаше да гушне тигъра, като първоаприлска шега, но и така да беше, животното не разбра шегата. Може би Х-25 беше подценил голямата котка, защото въпреки ръста, теглото си и привидното наднормено тегло, тя успя да атакува светкавично. Само един удар от лапата й, беше достатъчен за да изпрати Даре на десетина метра разстояние. Раната на врата му беше почти смъртоносна, но му се беше разминало на косъм. Проблема беше, че котката вече се приближаваше, готова да направи следващ удар, а Дарето лежеше зашеметен на земята, давейки се в собствената си кръв.

-75hp.

Даре усети удар във вратът си, след това полет и накрая дърво. Всичко му беше някак си размазано, но едва ли щеше да умре тук. Още по-малко че щеше да се случи точно, когато влезе във джунглата и първото нещо, което срещна да го убие. Едва ли. Той забеляза, че оранжевата топка тичаше към него за това може би по инстинкт веднага щеше да се изправи, докосна си вратът, ръката му беше в кръв и да изгледа чудовището. Този път беше неговия шанс за контраатака. Стоеше близко до дървото, до което се заби, а кръвта се стичаше по ръката му и капеше бавно от ноктите. Той си стоеше ухилен и чакаше тигъра да скочи срещу него, за да го атакува. Поне се надяваше да го атакува, а щом се приближи мо Най щеше да отскочи рязко настрани и да се надява животното да се удари със собственото си тегло в дървото. Ако това беше успешно.. Даре щеше да има преднита и щеше да атакува тигара от страни с ноктите си, като атакува направо във стомаха му и щеше да придвижи ноктите нагоре, за да го разпори или поне да му направо тежка рана, която той беше получил по-рано. Ако това беше успешно Даре щеше да се отдръпне малко от тигъра и да зачака отново тигъра, за да нанесе друга контра атака, но.. ако това беше неуспеш Даре щеше да бъде заглещен между Тигъра и Дървото. След това щеше да атакува тигъра направо в главата.. Ако беше и във възможноста да се движи. Всичко зависеше и от тигъра.. как щеше да атакува и дали Даре щеше да успее да се оттърве от атаката...

Тигъра се приближаваше бавно, сигурен в победата си, към Даре. След няколко мига, обаче нещо принуди тигъра да смени увереността си с несигурност. Отляво на Х-25 се показа човек, който приличаше по описание на копие на Тарзан, а от дясната страна на ранения мутант се показа огромна саблезъба котка. Тя изрева и въпреки, че й отвърна, тигъра се отдръпна след като хвърли на Дарето поглед от типа "Следващия път няма да има кой да ти помогне, вкусничко парче месо."

Даре гледаше тъпо в стил "WTF?" след това забеляза тигъра и направи поглед "Come and get it!" след което забеляза и този странния и съблезъбия. Направи физиономия от рода на "Why the fuck you came out from you hole.. ASSHOLE" но реши да си го запази и го попита;
-И кво сега? Тъкмо щях да го размажа от бой и се появи великия спасител облечен.. чек.. по-скоро съблечен - след което се почеса по раната и каза:
-Виж сега.. ако ще ми се правиш на герой запази си го.. Имам работа за вършене. Нарпаво ми казвай дали си виждал един огромен и зелен или да тръгвам да го търся, защото съм зает човек.. така де.. мутант. - след тези думи той прибра ноктите си и каза:
-Така де.. Кой си ти? И защо ми помогна.. Котенце?

Погледа на саблезъбата котка беше изключително прозорлив и интелигентен. Високият "тарзан" се обърна към Х-25, който гъргореше нещо, защото кръвта му пречеше да говори нормално. Опря острието на копието във врата му и заговори:
- Не мисли, че те спасих ей така. Знам, че работиш за Синият. Така е, нали? - той опря копието още по - близо до здравата коша във врата на Х-25.

-15 кръв(кръвоизлив, сериозен).

Той го изгледа и каза:
-Не работя за никого! Аз разботя само за себе си.. Някаф лилав ме отвлече и сега ме кара да гоня какво голямо зелено чудовище, но Ако си мислиш, че и ти можеш да ми кажеш направи това си сгрешил. Ще определя кого как ще бия и какво ще му правя щом го видя. Не ми говори за работа, защото цял живот бях затворен в стая и сега съм на свобода.. Ако имаш нещо против това.. Убий ме.. - след тези думи той отблъска копието му с ръка и допълни:
-Да не забравиш да нахраниш котето си с мен..

- Смърдиш на метал и на външния свят - изсумтя "тарзанът". - Наистина бих те убил още сега, но можеш да си ми полезен. Не е никак лесно да получа достъп до Синият, стените на замъка са му високи, а племето ми е поробено от него. И кое е това "зелено чудовище". Не е от мойте хора, но ако е враг на Синия, може да се окаже мой приятел. ГОВОРИ!

-10hp(раната е леко по - добре, поне кръвотечението утихва.

Той го изгледа и каза:
-Не ми казвай какво да правя.. И тоя Синия да не би да е лилавия.. да.. в замъка.. Начи... той се крие на петия етаж на кулата си.. Не ме питай как се влиза.. Отвлякоха ме с едно момче, което създаде някакъв метал.. Другото което е.. излязох от петия етаж през прозореца, така че.. не ме питай от къде се влиза... Трето.. мамка ти и рана ЗАРАСНИ БЕ!! - Ядър в момчето започна да нараства, след което той издиша яростоно, като бик и допълни:
-И ако искаш да знаеш и аз не искам да съм тук... така че не ми казвай какво да правя.. Ще говоря ако си искам и както си искашм, КАПИШ?!!