Х-имението

Заглавие: Re: Х-имението Пет Май 20, 2011 3:45 pm

Монотонноста на звуците продължаваше. Машината разчисти голяма част от касите, които стояха пред Дуайт и му пречеха да вижда. Сега, иззад половината останала "стена" от каси, можеше да различи някакъв обект, който от време на време се показваше съвсем леко. Явно засега присъствието на двамата беше останало незабелязано, въпреки че половината лице на Дуайт беше открито.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Май 21, 2011 9:31 pm

*Ка-чинг!* - това мина през мислите на момчето, след като забеляза фигурата, която беше в сенките. Това беше шанс за него да влезе в стаята, докато още не бе забелязан. После се обърна към Амара, и й подшушна съвсем тихо на ухото:
-Сега слушай внимателно. Аз ще влеза във това помещение. Ти трябва да седиш тук, докато аз не ти дам знак да се намесиш, ако случайно ситуацията не стане "нажежена". И когато наблюдаваш какво става вътре, се старай да не останеш незабелязана. Ясно? - и после реши да се промъкне вътре по най-безшумния начин. *Невиди-и-им! За мене вече си невидим!* - си тананикаше момчето на ум, докато не се съсредотучи върху "задачата" си. А каква всъщност беше тя? - да се промъкне в помещението докато още не беше забелязан, криейки се зад кашоните, които бяха от вътре. Това щеше да му даде също така шанс да сталк-не из-отзад силуета, който си се разхождаше наоколо. И така той реши да действа като трябваше се осигори първо дали е забелязан. Ако "демоничната" сянка не беше се обърнала още към неговата страна - значи тогава той щеше да се промъкне много рязко, бързо, и безшумно. Точно както действаха истинските шпиони. Освен, че би могъл да се движи прекалено бързо, той също така можеше и да го направи безшумно. Ако успешно беше се промъкнал в стаята, но още из-зад кашоните, той щеше да открие някакво място от другаа страна, от където да може да наблюдава какво се случва (всмисъл - не да се отличава целия, ами да застане до ръба на кашоните от където би могъл да види какво става, и да проследи ситуацията само чрез погледа и слуха си) , или по-точно - с какво си има работа. Защото дори самият той беше малко неясно какво става тук.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Май 23, 2011 11:30 pm

Чак след като зае позиция откриваща изцяло какво се случва в стаята, Дуайт разбра че всъщност стената от каси биваше съкращавана не само от робота, който виждаше до момента ами и от друг робот - този, чийто звуци нарушаваха ритъма на механичните звуци на първата машина. Този робот събираше касите, обаче от другата страна и така стената биваше съкращавана и от двата си края. Не можеше да каже дали машините са го забелязали, но не би било чудно да бяха, след като стената не беше много голяма(вече). Във всеки случай не даваха знак, да го бяха видяли.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Май 28, 2011 2:39 pm

*Ок, тук вече намирисва на нещо нередно. Да не би да ме подценяват?* - си мислеше Стифи, като направи някакво нервно изажение. Не можеше да понася факта, че роботът, който седеше там, беше още с гръб към него. Ако беше достатъчно умен, можеше да усети присъствието му, освен ако нямаше намерения да контрира изненадващото промъкване на Дуайт. Още не знаеше срещу какво трябва да се изправи, но вече Стифлър беше ядосан до такава степен, че не можеше да се контролира, и реши да си промени плана, и да премине направо в офензивна позиция срещу роботът, който все още се окриваше в сенките:
-Хей, ти! Купчина отпадъци! Насам! - извика той с пълен глас. После, той използва магнетичните си сили, които отдавна не беше показвал. Искаше да направи така, че да спре машината, която събираше кашоните, и да я запрати към главата на "силуета", така че накрая да му обърнат малко внимание. Веднага след това, Стифлър щеше да се покаже от кашоните, със широка самодоволна усмивка, изписана по лицето му. Вече беше достатъчно готов, че да разбие малко тенекии, и вероятно да покаже на какво бяха способни свръх-силите му, след като бяха повишени на съвсем ново ниво.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Май 28, 2011 11:02 pm

Дуайт рейджна много сериозно. Той дори не усети каква грешка направи, когато изкара гнева си върху "силуета", който се оказа просто още една разпределяща машина. Но освен всичко, Дуайт не прецени достатъчно добре силата си, а пък и раненото му рамо си каза думата - докато първия робот левитираше благодарение на Дуайт блъсна касите по пътя си, като в резултат те се разлетяха по различни крайща на помещението. Възпроизведените трясъци навеждаха към мисълта, че тези каси не бяха никак леки. Самата им изработка беше от масивен метал, а пък кой знае какво и колко тежко нещо се криеше вътре. Сега Дуайт остана сам в помещението, свидетел на греха си. Той уби... е, нещо от сорта... две машини. След като те спряха да издават звуцитете си, в помещението настъпи мъртвешка тишина, която би уплашила дори Дракула.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Май 28, 2011 11:28 pm

-Аучи-ауч... Това не беше забавно. Тези машинки направо изгониха Ангелите от мен! - каза си ДУайт, като направи широка усмивка.
-Надявам се някой да не пострада в бъдещето, защото това няма да свърши много добре. - след, като замлъкна, Стифлър огледа мястото наоколо. Беше доста траш-нато от последната му атака. Въпреки, че беше направил някои беззащитни машинки на старинни суровини, той все още имаше някакво гадно предчувствие. Сякъш нещо много лошо щеше да се случи, понеже толкова непромълвнатата тишина не беше доста присъща. Какво ли трябваше да прави, щом се намираше вече във тази стая? Е, това беше въпрос, който щеше да се разреши още сега. За момента, Стифлър реши да отиде до една от изпонападалите кутии, и да я разпечата, за да види що за продукти има вътре, защото беше доста любопитен какво му беше донесъл Дядо Коледа за подарък. Едва ли щеше да бъде нещо хубаво, тъй като Стифлър не беше доста добър тази година.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Май 30, 2011 9:04 pm

Амара реши, че няма причина да се крие повече, пък и "водача" й не й забрани да го направи. Показа се зад гърба на Дуайт. Девет сантиметра не й достигаха, за да бъде висока колкото него. Въпреки това, тя също видя какво има в касата, а именно - някакъв супер мега гига хипе стария компютър. Дали този модел говореше нещо на Дуайт? Амара нищо не каза, не и в първия момент.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Май 30, 2011 9:25 pm

*Хм....чудя се ако включа това дали ще пусне малко музичка?* - мислеше си момчето, като гледаше към видеокасетата, която беше във компютъра, неосъзнавайки, че това всъщност се смята за предполагаемите "дискове". Все пак, в това време, в което се намираше Дуайт бяха толкова напред технологиите, че Стифлър чак се зачуди колко първобитен би могъл да е този компютър, че чак да може да се подиграва на този, който го е създал. Въпреки, че до момента Стифлър не беше създавал никакви подобни машини, това най-вероятно щеше да се промени в бъдеще, защото имаше някои добри планове и за подобни неща.
-Да видим дали мога да си нахраня пет-а на това тамагочи! - каза подигравателно Дуайт, вероятно забелязвайки, че Амара беше до него, и пусна компютъра от предполагаемото червено копче. Внезапно Стифи забеляза, че компютъра не се включва, и започна да клика постоянно червеното копче:
-Ох, хайде де! - повиши тон той, тъй като нервите му не издържаха, и удари с юмрук машинарията:
-Ето! Това ще те фиксира! Машините са по-добри, когато експлодират!

Заглавие: Re: Х-имението Сря Юни 01, 2011 6:11 pm

Дуайт удари компютъра, който, противно на очакванията му, не гръмна. Е, все пак не беше лесно да взривиш компютър, просто с едно круше.

-10 енергия.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Юни 01, 2011 6:54 pm

-Какъв дигитален глупак! - каза Дуайт, като махна ръката си от разбития компютър. *Веднъж да потърся помощ от някъде, и опитът ми се оказва пълен провал* - мислеше си блондинът. Но може би изобщо не трябваше да търси помощ, а да намери отговора сам?
Нещо недъгаво се получаваше, защото сега Стифлър в момента просто не се осъзнаваше, и не знаеше какво трябва да прави. Може би трябваше да изчака за някакъв знак, или просто да огледа помещението за предполагаем "изход", защото вече не го свърташе тук. За това, момчето се изправи и поогледа мястото от всички възможни посоки. Може би изходът от това място се намираше отгоре? Имаше и такъв вариянт. За сега Стиви просто използва зрението си, за да огледа всичко наоколо.
Какво ли още щеше да открие в това интересно и "мистериозно" място, наречено Дейнджъръс Бокс? И дали въобще имаше такъв изход? И това беше вариянт, макар че навсякъде в светът, където има тъмнина, би трябвало да има една частичка светлина - това беше лъчът на надеждата. Това беше философията на Дуайт, и чрез нея, той съвсем скоро щеше да намери изход от тук.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Юни 01, 2011 9:45 pm

Философията на Дуайт беше горе - долу практична, само дето имаше доста частички светлина, а тъмнината я нямаше почти никаква. Поне в това помещение, защото тук имаше врата, водеща към мост. Мост от метални пластини, минаващ над врящото езеро с лава и водещи до нещо като портал.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Юни 01, 2011 10:15 pm

Стифлър се почувства доста неловко, след като забеляза, че напразно си е загубил времето с някакви мижави машинки. Когато гледката пред него се откри, Дуайт направи изумено изражение и каза:
-Лол! Портал! Страхотно! Обзалагам се, че не води към някое Капи'Д измерение! - и тръгна към него, с нормални крачки, като се обърна към Амара и я подкани да го последва.
-Да вървим! Това може да се окаже интересно! - и се усмихна самодоволно. После се обърна отново и продължи пътя. Имаше добро предчувствие за това, защото в последно време, късметът беше на негова страна. Според неговата философия - порталът би трябвало да е лъчът надежда, който търси, и вероятно би могъл да го изведе от това място. Точно поради тази причина, адреналинът му се повиши. Каквото и да се случи - той имаше чувството, че щеше да го преодолее, все едно е детска игра, особено ако момичето зад него го беше последвала.

Заглавие: Re: Х-имението Чет Юни 02, 2011 7:36 pm

Дарин ходеше по моста, опънат над езерото с лава, следван от Амара, която на този етап не задаваше никакви въпроси. Всъщност беше напълно мълчалива. Щеше да е добре Дуайт да си спомни, какво го беше учил прислужника му за това как да разчита момичето, според отношението й в този или онзи момент. За случаите, когато излизаше с Майли. Къде беше тя, между другото? Май жегата от лавата под моста, причиняваше халюцинации от някакъв вид на Дуайт, защото той се сети за пръв път за гаджето си, от като че ли... ужасно много време?
На края на моста се виждаше нов портал, като че ли затворен с убедително огромна врата изградена от метал.

Заглавие: Re: Х-имението Чет Юни 02, 2011 8:07 pm

Доста разнообразни флашбекове. Това се въртеше около мислите на Дуайт. Например - той си спомни една случка, докато беше с Майли. Тъкмо беше на път към един важен за нея концерт, докато не беше спрян от някакви разбойници по пътя, които искаха да му вземат парите. Стифлър обаче не се даваше без бой, и някък си, успя да ги надвие, с фатални поражения. Докато стигне до концертът, вече беше прекалено късно, и не го пуснаха вътре. След това, той трябваше да премине през много, за да й се извини за случилото се. Внезапно след това пред Дуайт се появи огрооомната метална врата, която му се изпречи на пътя. Мда, иронията...
Какво още си спомняше той? Спомняше си един разговор с прислужника, който се провеждаше така:
* "-Хей, може ли нещо за ядене?" - попита Дуайт прислужникът си, докато бяха в кухнята на имението. В отговор на въпроса на стария човек за това какво иска да му бъде подносено, Дуайт спомена, че искаше му се сервират портокали.
"-Портокали!? Това пък защо?" - недоразоумяваше слугата.
"-Сочни са. А и са идеални за летния сезон. Пък и трябва да знаеш как да подбираш плодовете, които искаш да ядеш, по вкусът ти. Аз обичам да опитвам разнообразни плодове от всякакъв вид, но това зависи от сезонът." - това беше отговора на русокоското.*
След миг, като се осъзна, Дуайт се почеса по косата с показалеца на дясната си ръка, повдигайки вежда. *Хм, е това последното беше странно. Май някой си прави бъзик с мен!* - мислеше си той, като чу след това някакъв досаден смях във главата си.
-Мда... - въздъхна той, като беше застанал пред вратата, вероятно в очакване да се отвори.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Юни 03, 2011 12:56 pm

Но за учудване на Дуайт, вратата не се отвори. Не се помести дори на милиметър, а дори да се беше поместила с толкова малко, Дуайт очевидно нямаше как да разбере, след като образа му се размазваше заради маранята, породена от високата температура излъчвана от лавата. За второ негово учудване, не се чу дори глас, който да казва нещо от сорта на "Кажи паролата" или "Passengers are not allowed." Уви, вратата беше все така убедително... непоклатима.

Х-имението - Page 5 Images?q=tbn:ANd9GcQRFynz5wba6VdBl-DisdiLjlcI6PIl0GRXyJvdJLO4pPuf6dxT8Q

Заглавие: Re: Х-имението Пет Юни 03, 2011 8:09 pm

Дуайт изглежда не разбираше много нажежеността на ситуацията, но все пак успя да се осъзнае малко. Температурата сякъш че му вредеше, и го караше да си въобразява някакви съвсем незначителни флашбекс. Когато фокусира, Стифлър забеляза, че пред него имаше врата. И изглежда беше изградена от метал. Това го изкушаваше до известна степен да използва способностите си, но реши, че е по-добре да си запази силите за по-късно - беше изразходвал доста от енергията си, още преди да стигне до тук. Вместо, това, той реши да поиска малко помощ, макар и това не му се случваше само в...тесни ситуации. Стифмайстъра разбира се имаше вече план, но самия той в момента не беше много в тази зона, че да го реализира сам:
-Хей! Дали ще можеш да използваш способностите си, за да стопиш тази врата? - попита той Амара, като погледна към нея, и се усмихна. Не й заповядваше или нещо от сорта. Остави тя сама да вземе решението, дали да продължат напред. След всичко това, което момичето "научи" от Дуайт до сега, не би могла да откаже. Точно заради тази част, момчето вярваше, че тя ще се справи.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Юни 04, 2011 3:27 pm

Амара се огледа с несигурна физиономия.
- Н-н-не знам - каза тя. - Мога да пробвам, ти свърши достатъчно работа до този момент.
Всъщност Дуайт не беше свършил повече работа от нея, като се вземеше предвид че тя бе стигнала тук без негова помощ. Но все пак, тя направи всичко по силите си, за да е полезна в този момент.
Докосна с две ръце огромната врата и затвори очи. Наистина, Дуайт не можеше да разбере дали тя наистина прави нещо, докато не усети ужасната топлина, която се излъчваше от вратата. Освен това цвета на тази порта се промени, почти като че ли почервеня. Стифлъра усети, че ако не се мръдне назад, секунда по - късно бузата му можеше да пострада сериозно, само от високата топлина, излъчвана от портата.
Амара направи всичко по силите си. Но то не беше достатъчно. Във всеки случай, портата не се разтопи, ако Дуайт имаше това предвид. Тя свали ръцете си и поклати глава, затворила очи. Може би странно, но факт - жегата не й пречеше въобще, лицето й дори не се беше изпотило за разлика от това на Дуайт, което всеки момент щеше да се раздели с многобройни пластове кожа.
- Точно както очаквах - каза Амара. - След като лавата, там долу, не разтапя металните стени, които я удържат, извън силите ми ще бъде да се справя с толкова масивна порта, след като тя е изградена от същият материал.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Юни 04, 2011 8:29 pm

-Хей, хей! Хей!Всичко е наред. Справи се отлично! - успокои я той. Въпреки, че нагледно нищо не се получи, тя беше направила всичко по силите си, а това бешe достатъчно. Сега беше наред на План Б от "Планът на Стиффмайстъра". Винаги беше хубаво да имаш резервен план, както обичаше да казва Дуайт. Предният път - това проработи. Успя да разбие дори и доста по-здрава врата от тази, използвайки само малка част от неговите сили. Сега беше наред да опита отново - точно както се опасяваше от преди малко, че ще се наложи.
-Не може да преминем, ех!? Както си и мислех, сигурността на това място е... - преди да довърши изречението си, Стифлър изпука пръстите на ръцете си, и вратът си - ....ПОРЕДНАТА ТЪПА ШЕГА! - след тези думи, момчето отдели няколко секунди. Не за друго, но просто намери за добре, че ще трябва да напрегне малко умът си и да се съсредоточи в разбиването на вратата. В предните два опита, той се напрягаше до такава степен, че чувстваше леки вибрации, когато прекаляваше. Този път щеше да опита да се концентрира до достатъчна степен, само за да откърти вратата. За сега само знаеше, че силите му действат като магнит - можеше или да привлича, или да отблъсква материали от метал, които се намират на определено място около него. Е, ной щеше да приложи силите на отблъскване срещу металната врата, за да предизвиква такова съпротивление, че направо да я откърти. Стифмайстъра изпъна ръцете си срещу вратата, прилагайки неговия план в действие. Момчето приклекна, изпъвайки левия си крак напред, и повдигна ръцете си, във въздуха.
-Ка...ме...ха...ме....ХА! - извика той, като пристъпи с левия крак напред, и избута ръцете си към вратата, като с това се надяваше съпротивлението на магнитните полета срещу нея да се увеличи дори още повече.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Юни 05, 2011 10:12 am

Вратата се оказа най - трудната задача задача за магнитните сили на Дуайт, до този момент. Може би му липсваше опит и не концентрираше натиска в правилните точки. Може би очакваше, че ще се справи лесно, но в продължение на десет секунди магнитен натиск върху вратата не помогнаха. Той изгуби контрол над силите си и падна на колене на земята. Стори му се, че метала съвсем леко се вдлъбна, но не можеше да каже дали не е просто визуална илюзия, заради жегата. Явно тази порта беше вградена твърде правилно, за да Дуайт да се справи с нея по този начин. Трябваше да има някакъв да премине през нея. Щеше да е добре да я разгледа отново за да се сети какъв би бил най - лесния начин за това.

Дуайт -30 en.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Юни 05, 2011 9:33 pm

Стифлър се хвана за главата с дясната си ръка, понеже стана малко нестабилен, а бритонът му покри погледът му. *Мамка му! Май прекалено много избързах!* - мислеше си той, като стисна зъби. Изпиля доста излишна енергия при този не-толкова смислен ход, за това трябваше да внимава. Температурата тук вече не му се отдаваше никак добре. Макар и да почна да привиква донякъде, все още имаше чувството, че се намираше във фурна. Пъклен ад! Момчето изгуби доста време, само за да се мотае, за това реши да направи нов опит. Този път щеше да промени малко точка Б от "Планът на Стиффмайстъра". Този път нямаше направо да изпробва силите си, за да постигне такъв брутален резултат. Щеше да направи така, че със магнетичните си сили някък си да раздели отделните части на портата.
Изведнъж, по лицето на Стифлър се изписа широка самодоволна усмивка, че чак направо плашеща /цък - у лево/. Време беше да приложи отново планът си в действие, но този път беше по-различен от предния - сега наистина вярваше, че би трябвало да успее, и имаше по-голяма самоувереност в себе си.
-Ок! Ето ни и нас отново! - каза си той, след като се беше изправил, и изпъна ръцете си към вратата, придобивайки решително изражение по лицето му.
-Ха-а-а-а-а! - викаше той, понеже наблягаше този път много върху концентрацията на силите си. Щеше да съсредоточи магнитните полета така, че да разделят двете краища на вратата.
-Сезам! Отвори се! - довърши той, като докато напрягаше силите си, гледаше вратата евентуално за някои пирони, които я укрепваха по краищата, докато се опитваше да я раздели. Мда, именно тези болтчета и гайчици биха могли да са слабото място на вратата - за това, ако ги имаше, той щеше да отстрани първо тях, за да стане по-лесно, и да не разпилява чак толкова излишна енергия, както преди малко. Междувременно, той си подпомагаше с движението на ръцете му, за да укрепва и контролира по-добре магнетичните полета, които беше съсредоточил върху целта си.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Юни 08, 2011 7:40 am

След един неуспешен опит, Дуайт най - накрая успя да разтвори портала. Но отново, опита му отне доста енергия и този път, след като падна на земята, му беше дори по - трудно да се изправи. А пък... Картината, която очакваше момчето и момичето от другата страна беше достатъчно обезкуражителна за да ги убеди да си се самоубият, преди роботите убийци да са ги забелязали. А, късно. Те вече ги забелязаха. Цяла армада от роботи убийци. Поправка. Терминатори. МНОГО терминатори. Да, кой не би се самоубил заставайки пред такава картина:

Дуайт -30 energy.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Юни 08, 2011 9:23 pm

За пръв път Дуайт изпитваше подобно чувство. Всякъш вече силите му бяха доста по-ограничени, отколкото преди. Възможностите му, преди Професора да му беше лимитирал магнитните сили, беше такава, че с лекота можеше да срине блок. А сега - не може да отвори една проклета врата. Е, в края на краищата успя. Стифлър бавно се изправи, въпреки, че малко повечко трябваше да се напрегне, отколкото миналия път, но веднъж, след като го направи, щеше да е добре. И като се повдигна - пред него се разкри супер-специялно-страхотната гледка. Около хиляди от милиони от билиони от зилиони терминатори. Понеже за пръв път виждаше това, той за миг се сопна, но реши да го направи в по-фешън стил. Дръпна си носът напред с показалеца на дясната ръка:
-Уссоп имитация! - после се разтрепери. - Хей, хей, хей! Това стана прекалено трудно. Не мислиш ли, че пича, който командва нещата тук, малко преувеличава? - след това, той се удари по главата, и спря да трепери, като отново придоби сериозно изражение. *Млъквай, тъпако! Исках съвет! Да ме издадеш пред момичето ли искаш? Не ме е страх от тези ламарини. Дрънчат като тенекия!* - всякъш си разговаряше сам със себе си. Добре че не беше шизофреник, че наистина да си отговарше на въпросите на глас. Чакай...какво?
-Хей! Майка ви не ви ли е учила да не сочите с оръжия към някой, който е в лошо настроение, а? - извика той, изчаквайки някаква реакция.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Юни 11, 2011 1:30 pm

Единият Терминатор насочи картечницата си към Дуайт. След това втори го направи. А на края и трети. Останалите само завъртяха главите си към него. Един тръгна към момчето, държейки картечница подобна на оръжията на събратята си, със съвсем леки технически модификации... странно, Дуайт не можеше да ги покаже, ако някой го накараше, но беше сигурен че тази се различаваше с нещо от останалите оръжия. Както и да е, още двама робота тръгнаха към двете деца за да застанат от двете им страни, очевидно опитвайки се да им препречат пътя за бягство.
- Ултрон ви очаква, наши цели. Сега ще ни последвате докато стигнем Ултрон. Иначе - екстерминация. Разбрано.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Юни 11, 2011 2:00 pm

Преди да направи нещо, за което много щеше да съжелява, Дуайт се сдържа и внимателно чу това, което терминаторът предлагаше. Може би не трябваше да пилее излишна енергия върху тях, и да се хвърля сам на лазер-оръдието, както би направил всеки в бъдещето.
-О, така ли? - отговори Стифлър, като се усмихна самодоволно. - Това ще бъде интересно. Отведете ме към този Ултрон. Искам да си поговоря с него. - след тези думи, момчето отправи поглед към Магма. Вероятно искаше да й намекне, че имаше някакъв план. Всъщност, нямаше такова нещо. Сега беше оставил всичко в ръцете на съдбата. Ако нещо се обърка случайно, или щяха да умрат и двамата, или Дуайт щеше да наруши правилата, и да се измъкнат...някък си! Но се надяваше нещата да не спаднат чак до толкова. Но от добрата страна - вече не трябваше да преминава през подобни препрядствия онези, от преди да стигне до тук, защото вече беше в базата на "врагът". За момента трябваше предпазливо да стигне до мястото, където беше "Мегатрон", или както там го наричаха. След това, щеше да се справи с положението, някък. Колкото и повече да се влушаваше то... Макар и сред толкова много терминатори наоколо, Арнолд Шварценегър не мислеше да умира тук. Той нямаше да се откаже, докато не постигне целите си. Слава богу, те бяха все още информирани много за Стифмайстъра.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Юни 14, 2011 8:59 pm

Горе - долу десетината терминатори, завлекоха след себе си своите пленици. След около пет минути обикаляне, завиване и криволичене, роботите убийци ги хвърлиха доста грубо на земята.

А този, който стоеше пред падналите по лица деца, беше човека, който те двамата най - малко очакваха:

Spoiler:

Дуайт -5hp.

» Имението "Стифлър"