Х-имението

Заглавие: Х-имението Съб Сеп 11, 2010 7:58 pm

В Марвел вселената, Х-имението е общото име на имението на Professor Xavier. То е база от операции и място за тренировки на Х-мен, както и местоположение на училище за мутанти тийнейджъри, института на Xavier за Умствено Надарените, някога наричало се Училището на Xavier за Надарени Младежи. Това имение е също така известния щаб на Х-корпорацията. Адресът му е 1407 Греймалкин Лейн, Салем Център (част от града на Северен Салем), намиращо се в най южния корнер на Уестчестър Каунти, Ню Йорк.
Мотото на училището е "mutatis mutandis."

Заглавие: Re: Х-имението Пет Апр 01, 2011 1:48 pm

-Ятта! Как само се наспааах! - каза си той, като се изправи в седнало положение, и се протегна. За миг той забрави, че раната го болеше, и се хвана за нея, с другата, а на всичкото отгоре главата също го цепеше:
-Ау-оуч, въпреки, че махмурлука пак ме е хванал. Трябва да спря да ходя на подобни партита... - после се огледа и видя хората, които бяха застанали около него, като се усмихна и каза:
-Хей. Къде се намирам? Съжелявам, ако съм ви направил проблеми. Май прекалих доста с ЛСД-то снощи. - определено Стифлър усещаше, че въпреки болката, която чувстваше, се намира в добра среда. Това беше нещо като добро предчувствие. Е, поне беше по-добре, отколкото да се събуди в пандиза.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Апр 01, 2011 1:58 pm

- Намираш се в "Училището за надарени младежи на Чарлз Ксавиер" - обади се гологлав мъж на инвалидна количка. - Аз съм Чарлз Ксавиер - мъжът подаде дясната си ръка на Дуайт.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Апр 01, 2011 6:39 pm

За момент Дуайт направи някаква замислена физиономия и повдигна поглед недоразоумяващо нагоре.
-Чарлз Ксавиер? От къде ли ми е познато това име? - замисли се той. Беше разучавал нещо за това училище, но сега не можеше да се сети точно какво, понеже болките в главата му леко му замагляваха спомените.
-От където и да го знам, щом е в оранжево, значи си от добрите. - каза той, след което хвана ръката на професора да се здрависа с него.
-Аз съм Дуайт Стифлър. - представи се той. Беше добре като за начало да направи това, защото каквито и да бяха обстоятелствата да е на това място, изглежда трябваше да спечели доверието на всички други. Макар и да беше малко трудно, той щеше да се справи с тази задача. Дори още да му не беше ясно какво търсеше на място като това, и изобщо какво се случи.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Апр 01, 2011 7:22 pm

- Приятно ми е да се запознаем - професора говореше с гласа от анимацията(Evolution). Тези около мен са част от X-Men - ръката му мина пред няколкото мутанта наредени около болничното легло. Е, поне приличаха на мутанти. Особено този с металните нокти. А пък и негърката с бяла коса. Как можеше да не е мутант? - Предполагам, че вече знаеш защо си тук.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Апр 01, 2011 8:50 pm

-Gorgonzola cheese and the world's finest wi-i-i-ine.... - тъкмо когато казваше улавящата фраза, Дуайт замлъкна за малко.
-Хей. Помните ли, когато света би трябвало да е мирно място, и да няма война между хора и мутанти? Това се случва... - продължи да говори той наизуст, като речта му беше спряна от звука на щурците отвън.
-Всъщност... - после затвори очите си за миг и се усмихна самоуверено, и след като изсумтя, щурците спряха да свирят, а той си ги отвори пак, отправяйки поглед към професора.
-Предполагам. Би трябвало да знаете дори преди мен какво е моето решение. Не бих се върнал отново при онзи расистки полицаи. И детските военни хеликоптерчета. Тук съм, защото нашата цел е да възвърнем... - преди да довърши, той започна да приказва много бързо: -...мира на всички мутанти, без да трябва да прилагаме излишни насилия, като някои, които си позволяват да използват супер-специялни-страхотни машини за забързване на процеса. - след всички думи, които изказа, той се усмихна самодоволно.
-Прав ли съм? - попита той, зачаквайки някаква реакция.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Апр 01, 2011 9:02 pm

Професоре сметна, че ще е по - добре да не обсъжда отговора на Дуайт.
- Чухме за разрушенията, които си направил в родния си град. Иронично, но припадъка ти всъщност е спасил не само твоя, но и доста чужди животи. Всъщност минаха два дни от припадъка ти. През това време някой се погрижи за раната ти - при тези думи професора погледна дясното рамо на Дуайт. - Вярно, ще мина време докато зарастне напълно, но в края на крайщата вероятно ще забравиш че въобще ти се е случило. Припадъка ти най - вероятно се дължи на подсъзнателна защита, която си изградил възможно най - бързо. Никой, не може да гарантира, че подобна защита ще успее да се задейства отново в подобен момент, затова трябва да ти кажа нещо. Поех отговорността и заключих способностостта ти, да манипулираш магнитните полета. Или по - скоро, ограничих я до известна степен. Вероятно няма да ти е по - трудно да ги използваш отново, но ще бъде доста по - безопасно за теб и околните.

Професора замълча. Никой друг не наруши тишината.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 02, 2011 11:57 am

-Значи това е станало!?.... - каза момчето, като за миг придоби сериозна физиономия, а бритонът му закри погледът му. В този случай, той не знаеше дали да бъде гневен или щастлив. Но когато си спомни случая с онези военни, той осъзна, че те явно му бяха гневни, за където използва силите си върху който не трябва. Но, щом чу от професора това, че все пак не е толкова лошо случилото си, а именно - че поради проспиването му, той е успял да спаси някого, по лицето му се изрази една оттегчителна усмивка.
-Добре сте направили. Щом силите ми няма да наранят тези около мен, значи всичко е наред.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 02, 2011 12:31 pm

- Радвам се, че нямаш против, много хора мразят да, цитирам, "им бъркам в главата."
Повечето се бяха изнесли от стаята. Беше останал само професора.
- Когато решиш, че си достатъчно добре за да можеш да станеш от леглото, ти предлагам да се разходиш из пансиона и да се запознаеш с връстниците си - благата усмивка на професора се скри, когато той извърна главата си.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 02, 2011 1:58 pm

Момчето изсумтя, след което се излегна отново, скръствайки ръце зад вратът си, като гледаше към тавана:
-Колко странен тип... - каза си той и се ухили широко. Беше ясно, че говореше за професора, но всъщност въпреки думите, той беше на съвсем друго мнение, но не мислеше да го показва. Такъв тип човек си беше Дуайт - просто му трябваше още време, за да свикне с обстановката.
-Какво ли да правя сега? Предполагам, че няма да е лошо да поседя за малко тука. После ще излеза да се разходя малко. - си мислеше той, докато гледаше безразлично в една точка.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 02, 2011 2:53 pm

Внезапно пред Дуайт се материализира лилава демоноидна фигура, ей така от нищото. Поне беше облечена сносно. Той му подаде трипръстата си ръка, като че ли искаше да се здрависа.

- 'Драстии! Името ми е Кърт - представи се той. - Исках да съм първият да се запознае с теб, даже преди професора, но това нямаше как да стане, особено защото ноктите на Лоугън изглеждаха малко по - заплашително днес.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Апр 02, 2011 7:44 pm

И говорейки Дуайт за странни типове - един още по-странен се появи. Това обаче не впечатли русокосият, понеже вече беше тук, а на това място би могъл да очаква всичко, особено след като професора му разкри обстановката, където намира. Все пак погледа на Стифлър си остана същия като преди малко - безразличен. Това беше, защото му е скучно, явно.
-Йо. Аз съм Дуайт. - представи се той на демоноподобния пич без много да се овърта, като му подаде ръка.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 03, 2011 4:25 pm

- Аз съм Кърт Вагнер - избърбори той бързо с немски диалект. - Оу! - извика той. - Извинявай, сигурно съм те уплашил - лицето му изглеждаше наистина попритеснено. Пипна някакво подобие на часовник, което стоеше на китката му и О ЧУДО! В следващия момент изглеждаше като нормално момче със... синя коса. Сложи тъпа усмивка на лицето си и явно реши да се преструва, че нищо не се е случило до този момент. - Искаш ли да те разведа из пансиона? Наистина си нямам работа в този момент и ако ме забележат така, със сигурност ще ми лепнат я почистване на някой Х-фръчкоптер я на бричката на Скот.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 03, 2011 4:37 pm

Стифмайстъра продължаваше да гледа с безразличен поглед. Изглежда не се беше уплашил от момчето - а ни най-малко беше изненадан от устройството, с което той се промени. Като малък беше виждал подобни комикси, и за това не го беше хванал бъз. Дуайт изкриви физиономията си, като направи съркастичен фейс. После изсумтя и каза:
-Geez...предполагам, нямам друг избор, освен да приема. Все пак, така или бях планирал рано или късно да се разхождя из имението. Иначе кое друго би променило денят ми по-добър, от една разходка? - след което се изправи от това болнично легло, понеже му беше омръзнало да седи на едно и също място, и отправи поглед към Кърт:
-Между другото, защо се трансформира? Тази демоноидна форма, в която беше преди малко, е доста готина. - и повдигна ръце въздуха, като затвори очи и се усмихна самодоволно. -...но, няма значение, щом така се чувстваш по-комфортно.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 03, 2011 4:45 pm

Кърт изгледа намръщено Дуайт.
- Демоноидна, викаш? - сопна се момчето. - В никакъв случай не ме наричай Кърт, докато съм в шантавата си форма пред хора извън Х-Мен, ясно? За света синия демон е познат като "Найткроулър" и по никакъв друг начин - беше сериозен за това. - Ела - подкани го той, отвори вратата и тръгна по коридора, в който се беше скрил професора преди малко. - Може да ти се стори странно, но ще бъде по - добре да не виждаш всички останали едновременно. Първо, защото аз съм първият от тях който те откри - гласът му беше минаваше в ехо, от коридора към Дуайт. - И второ, защото са толкова много, че докато се здрависаш със всеки - тука гласа му не прозвуча толкова убедително.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 03, 2011 5:00 pm

Дуайт изтича към Кърт, и докато го настигна, той започна да върви с нормално темпо, като бръкна с ръцете си в джоба на суичера. Момчето оглеждаше обстановката около него, въртейки само погледа си, без да си мести главата.
-Ах, ясно. Разбрах за какво приказваш - отговори той, всякъш беше наясно със всичко, което казва момчето, което ходеше до него. Все пак, Дуайт не се сприятеляваше толкова лесно и повече беше привикнал към самотата, за това и за него беше по-добре да вижда всеки един от останалите мутанти по отделно. Защото иначе щеше да му е много шумно, и досадно.
-Между другото, извинявай за това, което казах преди малко. - каза момчето на Кърт. Все пак не знаеше, че той щеше да се разгневи по този начин, когато спомена за "Найткраулър".

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 03, 2011 5:38 pm

- Ньеееееех, спокойно - измънка Кърт. - Все пак не скочи през прозореца. Не, че професора не се е подготвил за подобно развитие на обстоятелствата - Вагнер се изхили просташки. - О, не! Те идват! - Вагнер стисна дланта на Дуайт и изведнъж образа пред стифлъра се превърна в дим.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 03, 2011 6:56 pm

Стифлъра повдигна вежда. "Какво му стана изведнъж?" - мислеше си той. Щом се крие по този начин - най-вероятно да се опитва да измами Дуайт. Но той реши да измами измамата с измама /Wait, what?/ и тръгна измамен по измамения коридор, като измамено си тананикаше в измамения ум някаква измамена песен, за това как е бил измамен /Измама но джутсу/. Изглежда сякъш не му пукаше, че Найткраулър-а се опитваше да го прецака. Той си продължи заблудено да си се разкарва, ходейки си съвсем спокойно.
-Предполагам, няма да е чак толкова зле... - си каза той, като направи една тъпа усмивка, докато продължаваше напред.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 03, 2011 7:03 pm

Странно колко развинтена фантазия имаше Дуайт. Но явно мига, му се стори дълъг колкото половин минута. Мига, в който не виждаше нищо. В следващия момент се намираше на нещо като зелена равна поляна. Кърт беше до него, отпуснал дланта му и се оглеждаше спокойно. От двете страни на момчетата бяха наредени по една редица пръскачки, които в момента не работеха. Всичко беше много тихо.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Апр 03, 2011 9:14 pm

Когато тази гледка се разкри пред Дуайт, той направи една изкефена физиономия, като си каза:
-Ухо-а-а, това е готино! - изглежда той се беше доста вдъхновил от това, което беше видял. Е, нямаше как иначе да не се порадва на свежестта, която усещаше от това място. Все пак не мислеше повече да нарушава тишината, която царееше наоколо, защото му харесваше това спокойствие. Такива шансове за релаксиране трудно се намираха напоследък в живота. Особено докато беше в ЛА имаше доста работа и почти никакво време за почивка.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Апр 04, 2011 10:27 am

-
Изглежда тук е спокойно – каза Кърт след като се
огледа наляво – надясно. После лицето му доби дяволит вид и той почеса брадичката си с ръка. - Мислиш ли, че ще е удачно да ми демонстрираш малко от силите си? - не беше трудно да се разбере, че Кърт въобще не подлагаше под въпрос идеята, че тези сили трябва да бъдат демонстрирани, че това ще бъде възможно най - правилното нещо на този свят.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Апр 04, 2011 1:00 pm

Дуайт така или иначе очакваше, че скоро някой ще го накара да покаже силите си, и дори не мислеше да спори за това. А именно - когато Кърт го попита дали искаше да си разкрие способностите, една широка усмивка се появи по лицето му.
-Но разбира се, как бих пропуснал да демонстрирам това? Само да знаеш, че не съм сигурен дали още мога да ги контролирам... - предупреди го русокоското предварително. И все пак, говореше истината - предният път, когато използва тези сили не беше изобщо сигурен какво всъщност правеше. А и не знаеше дали щеше да потръгнат сега, след като професора ги беше заключил. Или поне претендираше, че го е направил. Но все пак той реши да опита да ги използва. Този път поне беше сигурен, че няма да излезат извън контрол, както стана миналия път. Момчето огледа наоколо, и видя, че поне страната беше благоприятна за това, понеже имаше много метални джунджурийки около него /пръскачките/, и той щеше да ги използва за мостра. И, така, беше наред Дуайт да започне да се съсредотучава. Беше му малко трудно в момента, тъй като силите му бяха намалени, а той едва ги усещаше. Но все пак те си бяха негови, така че рано или късно, момчето усети как, докато си съсредотучаваше магнетичната енергия, железарийките направиха своя ход, съвсем леко придвижвайки се към него. Обаче съвсем леко не беше достатъчно - а именно, Дуайт миселше направо да ги изкърти от земята. Доста налудничева идея - но все пак това си беше той. А с без негови собствени усилия, нямаше как да се научи да борави с тези магнетични сили. Когато съсредотучи силата по неговото си тяло, той усети как пръскачките малко се наклоняваха към него, понеже се беше съсредотучил предимно върху тях. Обаче всъщност, Дуайт трябваше да съсредотучи енергията си по такъв начин, че те да се изкъртят, и да се съберат на купчина на мястото, където той искаше. А той искаше да ги манипулира така, че да "левитират" пред него, събрани в купчина като топка. Все още обаче не разбираше от къде идваше тази енергия, която събираше момчето. С всяко събиране, тя нарастваше все повече и повече и "избистряше" съзнанието му, което му даде възможност да се концентрира още по-добре върху тези предмети. Ясно му беше вече, че за да използва тези негови сили, той трябваше да приложи концентрацията си. Когато беше събрал достатъчно енергия, момчето се концентрира и енергията му се увеличи до такава степен, че трябваше наистина да вземе да изкърти пръскачките, които бяха купчина железарии, привличащи се от магнитното поле, което беше създал Стифлър около него. Той изпъна ръцете си в двете страни, и започна да съсредотучава полето върху предметите. Единствено концентрацията го усложняваше, но вес пак той я имаше, за разлика от някои други мутанти, които на това ниво едва ли можеха да се осъзнаят как да използват силите си. Та така, той съсредотучи полето на пръскачките така, че да се съберат в купчина пред него.
-Ка-Ме-Ха-Ме....ХА! - извика той /странно наименуване на силите му/, като събра ръцете си, рязко изпънати напред, и съсредотучи магнитното поле върху предметите така, че да се привлечат, събирайки се в една купчина пред момчето, който не си личеше, но се стараеше по такъв начин, че хем да поддържа неговата енергия, хем да манипулира магнитните полета. Това беше доста трудно като за начално използване на неговите способности. Въпреки всичко, момчето беше уверен, че ще успее, дори и още да не знаеше дали всичко ще провърви, както той си смяташе. Нагледно не изглеждаше, че момчето правеше каквото и да е, но всъщтност през цялото това време, той прилагаше концентрацията си.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Апр 04, 2011 7:22 pm

Чу се странен вибриращ звук. По - скоро го чу само Дуайт в главата си. Три от пръскачките се деформираха и отвориха. Започнаха да пръскат вода в голям радиус, включително двете момчета.
- УОУ! УОУ! УО-О-О-О-ОУ! Абе ти да не си поредния син на Магнито - изкрещя Кърт. Не можеше да се разбере дали е уплашен или просто стреснат.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Апр 04, 2011 7:37 pm

Стифлър се зачуди защо новото движение, което се опитва да направи, не проработи, и дори той самия беше изненадан за момент от резултата. Може би това беше ефект от заключването на спосбността му от страна на професора? Или просто не се беше научил да ги контролира много добре, все още. Русокосият погледна към Кърт, като каза:
-You're demented! - и се зачуди какво му стана. Да не би водата, която започна да пръска, да го е стреснала?
-Хей, дойде ми забавна идея! Да играем монополи!!! - смени темата на бърже Дуайт, и зачака отговор

Заглавие: Re: Х-имението Пон Апр 04, 2011 9:16 pm

Кърт изглежда беше готов да протестира срещу внезапната смяна на темата, когато обаче извика от страх. Внезапно металните пръскачки се вдигнаха от земята изпод тях се вдигнаха ВОЕННИ оръжия. Стифлъра беше просто убеден, че това са военни оръжия, нямаше какви други да бъдат. Беше виждал такива по филмите. В случая тези бяха насочени към тях. Не бях готови за стрелба, те директно започнаха да "плюят" плазма по двете момчета.

» Имението "Стифлър"