Булевардите на София

София е град, в който има много улици и булеварди. Тук можеше да се случи какво ли не.

Грейс крачеше по улиците на София с родителите си. Те бяха пристигнали тук за концерта на Енрике Иглесиас и я бяха завлекли със себе си, без въобще да се интересуват какво е мнението й по въпроса.

Момичето вървеше зад родителите си и си тананикаше нещо.
"Та аз дори не го харесвам Енрике, поне да ме бяха завели на някой рок концерт. Какво подяволите ще правя тук?!" се питаше тя и се нацупи леко.
-Татко, поне може ли да минем през някой магазин да огледам за мечове?- попита Грейс и продължи да си тананика. Не очакваше да й се разреши, затова просто се отказа от тази мисъл."Поне може да си купя нещо малко...". Започна да се оглежда и се надяваше да се прибере поне със сувенир от страната.

- Миличка, знаеш че всичко в тази страна не струва - каза майка й. - Мислиш ли, че можем да намерим меч, който е поне достатъчно добро менте? Не миличка, дори ментетата не струват. Все пак можеш да спечелиш целувка от Енрике, обещал е че ще дари една фенка с тази чест.

Колите си бибипкаха.

Щом чу за целувката, Грейс настръхна.
-М-моля?! Ти добре ли си ?! Само да посмее да ме докосне и ще го убия...-каза тя и леко се изчерви.- Щом казваш, че всичко е менте, добре тогава.Поне да си бях взела някой меч с мен. Гaдно ми е когато нямам нещо остро около себе си...
Момичето продължаваше да си ходи зад тях и да не обръща внимание на заобикалящият я свят.

А заобикалящият я свят не й обръщаше повече внимание. Нерядко се случваше да я блъсне някой я отляво, я отдясно. Родителите й не можеха да се начудят на тази невъзпитаност, но все пак това не беше Вашингтон, ами България. Един джебчия обаче беше дори по - невъзпитан, когато се затича директно към Грейс закачайки чантата, в която тя носеше всичките си принадлежности, включително парите. Родителите й бяха спряли и обсъждаха нещо, като едва се разбираха с българин, който смяташе че разбира английски. Е, всъщност никак не го биваше, не може дори да ги упъти към стадиона. Крадеца пък вече беше на метър разстояние зад Грейс. Какъв бързак само.

- Подяволите!- каза тя и сви юмрук.
" Спъни се...Спъни се..." си повтаряше Грейс наум и очакваше всеки момент крадецът да се спъне някъде. Но уви нещо не се получаваше. Тя се затича след него, като остави родителите си да говорят с онзи българин." Спъни се... И падни... Спъни се подяволите!" , но изглежда нещо не й се получаваше отново. Грейс тичаше след него , като постоянно си повтаряше на ум, крадецът да се спъне. Беше се ядосала, а знаеше че с гняв не се постига много. Реши да се успокои и просто си го представи. Как той пада на земята. Тази гледка и хареса." Точно така спъни се и падни на земята..." си каза момичето. В същият момент крадец се се спъна във една откъртена плоча и падна доста лошо на земята."Получи се!". Щом стигна до падналият мъж. Грейс и притисна с кракът си слабините му и го изгледа злобно.
- Така им се пада на хората които крадът от Грейс Джоунс!- си измърмори тя и и натисна с кракът си още по-силно.

Крадецът се спъна и падна,а заради него още двама човека се спънаха и паднаха върху него.Това даваше предостатъчно време на Грейс да отиде до крадеца и да си вземе чантата...

пс. Само не саморазказвай, тоя път няма проблем, да знаеш за друг път

Щом Грейс стигна до него, тя си взе чантата и реши да не прави нищо друго. Върна се тичешком при родителите си. Задъхваше се и едва говореше.
-Никога повече няма.... да идвам във тази.... страна! Навсякъде, я те блъснат , я те ограбят....-пое си въздух и довърши.- Искам вече да си тръгваме. Не ми пука за този Енрике Инглесиес! Нито за Концерта му, камо ли за онази целувка!
Личеше си че е ядосана . Момичето се нацупи и започна да тропа с крак.

Грейс взе чантата си и тръгна към родителите си.Когато започна да прави физиономии и сценки майката на грейс и каза:
- Миличка спри за малко,за да можем да се упътим къде ще бъде концертът... - баща и очевидно все още се оправяше с българинът,който уж разбирал английски.А крадецът стана и се опита да си намери друга жертва,която да ограби...

Грейс се усмихна кисело на майка си. Погледна към баща си и видя, че още неможе да се разбере със онзи българин. " За къде се силиш да говориш английски като не разбираш и думичка от него?!" си помисли тя и изгледа българинът. Леко се усмихна и реши да действа. "Аз защо не...Така човече... Намери някакви думи и знаци и кажи на баща ми къде точно е концертът..." си помисли момичето. Погледна българинът във очите и продължаваше да си повтаря наум " Кажи му със думи знаци...".

Българинът като че ли изведнъж започна да се разбира със бащата на грейс,което бе доста странно.Въпреки всичко баща и го разбра:
-ОООООО ЙА ЙА ВУНДАБА!!!!Концерт ето натам...!!! - странно защо първоначално заговори на немски,но това нямаше значение.Българинът им бе показал къде е концертът.И сега богатото семейство се запъти към зададената им посока...

-Ъхх най сетне....- си измърмори момичето и се усмихна. "А сега ако може и навсякъде колите да спират,докато пресичаме ще е перфектно!" и се усмихна. Вървеше пред родителите си и постоянно се заглеждаше нанякъде.

- Скъпа не се отделяй от нас,защото тази държава в момента е една от най-опасните.
- Тук постоянно стават катастрофи,а не се и учудвам -каза майката.
- Никой не спира на светофар,а колите не чакат пешеходци на пешеходните пътеки... -каза баща и а те станаха свидетели на това.Докато пресичаха видяха как едно момче едва не бе сгазено,като то показа среден пръст в замяна на това на шофьора.Но Грейс можеше да се радва.Поне скоро щяха да бъдат на концерта...

-Аааах...неможе ли по бързо да се махаме от тук?-попита тя и се спря. Огледа се и после се обърна към баща си.- Поне имаш ли си на представа още колко ще вървим?
" Или ще е още по добре, ако самият Енрике Инглесиас ни заведе до там... Мама ще се израдва адци много....". Грейс се усмихна и реши просто да замълчи. Вървеше до тях и очакваше да стигнат скоро.

-Mъжът ми каза,че концертът ще е на стадионът на онзи Футболен клуб "Левски"!!!
-Не беше ли той отборът,който 2006 година стана първият български отбор,който влезе в Шампионската Лига? - попита майката на Грейс.Откъде ли знаеше това майката на Грейс?Явно бе информирана.
-Да точно той беше!Макар че не успяха да направят много,защото попаднаха в най-трудната група.Барселона,Челси и Вердер.Но това няма значение.Скоро ще сме там миличка.Вече стадионът се вижда от тук... - баща и бе прав.Докато вървяха по улиците тримата забелязаха стадиона,на който щеше да се състои концертът на Енрике...

Грейс ги изгледа странно.
-Аз вас не ви познавам....Сериозно ви казвам....-и ги изгледа по още по идиотски начин. "Ооох да стигнах ме... По добре за меен." Сведе главата си надолу и се загледа в краката си."Приказвайте си футбол или каквото и да е" си помисли момичето. Грейс както си стоеше със сведена глава, започна да си пее тихо "Love Addict".
-...Hold up, wait a minute, put a little love in it...

Грейс забеляза,че много хора се насочваха към стадиона.Очевидно Енрико бе доста известен наоколо.За щастие Грейс нямаше да чака още много защото почти бяха стигнали до стадиона.Съвсем скоро щяха да се случат тонове интересни неща...

-Ааах...Може ли да забързаме крачката? Писна ми да се оглеждам и да си пея и да скучая!- измрънка момичето. " Тоя не е е толкова сексапилен колкото Адам и Джон.... и не по-хубав от сивокосите!" си каза на ум Грейс. Загледа се в стадиона и се чудеше какво щеше да случва по нататъка. Не и беше приятно да слуша някой който не харесва. Предпочиташе си Three Days Grace и това е. Все пак и името се присъстваше във името на групата." Моля ти се Господи , поне нещо да ми привлече вниманието!"

Грейс помоли за нещо,което да привлече вниманието и.Това и получи:
-ВНИМАВАЙТЕ ВНИМАВАЙТЕ!!!ЗАЩОТО КЛОУНЪТ ДИНГО Е ТУК!!!ХАЙДЕ ДЕЦА!ДРЪПНЕТЕ МИ ПРЪСТА И МЕ ЦЕЛЕТЕ С ПАЙОВЕ!!!ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ ЦЯЛ ДЕН!!! - очевидно някакво хлапе имаше рожден ден и родителите му бяха наели клоун,но това очевидно се случваше във отворено заведение и Грейс забеляза клоунът.За момента това бе единствената атракция,която можеше да види докато се приближаваха до стадиона...

Грейс се изкикоти, като видя клоунът.
- Това е забавно.- каза тя и се засмя."Сякаш започва да ми харесва тук... Сега и някой красавец да се появи пред ще е много добре..." си помисли момичето и се засмя. Харесваше й тази нейна способност. Въздъхна и се усмихна.

И пред нея се появи млад мъж,но за съжаление нямаше време да му се наслади.Защото той бе с друга,а и Грейс и родителите и вече бяха стигнали стадиона и влизаха вътре.Майката и бащата на Грейс казаха в един глас:
-Скъпа виж!Тук сме! - най-накрая Грейс доживя стигането до Стадиона...