Портите, пазени от Триглавия Цербер

Последното, което помнеше беше хладният допир на острие по гърлото му. Огледа се. По всичко личеше, че е мъртав. В този момент усети как нещо в него се надига. Буря от чувства. Гняв, страх, желание за мъст... Най-вече желание за мъст. Портите, които се намираха пред него го накараха да потръпне, или пък може би беше създанието, което ги пазеше. Звяр познат от легендите-Церберус. Приближи се малко и зачака...

Зачуди се дали може да се разкара от това място. "Надали, но нищо не ми пречи да опитам. О да, ще опитам. Дарин ще си плати. " Усмихна се, но не бе сигурен, че усмивката му се е отразила някъде . "Въобще имам ли тяло?" Погледна за да се увери. Мисълта за отмъщението му го накара да се усмихне отново и той се запъти напред към Портите. Нищо нямаше да стане, докато седи така."Можех да седя така цяла вечност и може би нищо нямаше да се случи." Почувства се странно от осъзнаването на безкрайното време, което ще прекара тук. "Освен ако не успея да се разкарам от това проклето място. Дали все още мога да правя магии? И Церберус ще направи ли нещо или ще седи така?"

Продължи все напред, докато не стигна Церберус. " Е все пак имам тяло, или поне така изглежда. " Разколеба се за миг. "Какво ли може да ми причини, след като вече и бездруго съм умрял?" Лично той се сещаше за много неща, но реши да не мисли за тях. Отпъди тези мисли от главата си и протегна ръка към главата на пазача. Искаше да разбере нещо, каквото и да е то. Докосна главата на звяра, надявайки се да не предизвика нещо нежелано. Посегна за да обгърне магията. Надяваше се да може да прави магии и тук. Щеше да изкара проекция показваща нещо за Церберус. Досега не бе го правил на живо същество. "А то живо ли е след като е тук, или..."

Това, че не бе нападнат от триглавото куче почти го накара да въздъхне на глас. Е, здържа се. "Нима не всеки умрял(или почти всеки) не идва именно тук? И последния е бил Данте?"
-Да, смъртен съм и предполагам мъртъв щом съм тук. И казваш, че последния, който е дошъл тук е бил Данте. Не идват ли тук всички умрели...смъртни? И ако не са те кой тогава идва в този свят?
Имаше твърде много въпроси и се надяваше на отговори. Чувстваше се наистина странно да бъде на това място. Бе попаднал в свят, за който не знаеше почти нищо. Поне със сигурност. Имаше само предположения.

Избор, за какъв избор говореше дясната глава на това същество. В главата му изплува въпросът дали всяка глава има различен мозък и дали това са три отделни личности. Ако можеше да се нарече личност едно триглаво куче. И все пак това не бе чак толкова важно в момента, затова го избута от главата си.
-Какъв избор имам? И кой е Спарда?
Името му бе познато, но не можа да се сети кой е това. А и той спомена пътник...
-Пътник? Какво имаш предвид?
Вместо да получи някакви отговори, Артър попадна на все повече въпроси.

Артър губеше търпение. Не отговориха на нито един от въпросите му и Артър започна да мисли, че няма да отговорят на нито един от бъдещите му също. Погледна всяка една от главите на кучето, сякаш за да види това, което се е изписало на лицата им. Това, често казваше повече отколкото думите му, но този път не забеляза нищо. Нали бе куче.
Да не мислиш, че искам да съм тук? Бях убит и сега се озовах тук. И не по собствена воля. Сила, да искам сила.
Зачуди се каква ще е цената за тази сила.

Артър се обърна напред и се взря в портата. Само за миг. "Е, да тръгвам, няма да стоя тук вечно. " И направи първата крачка. "Ще се измъкна от тук и ще намеря Дарин." Втора крачка. Но какво по дяволите стана с него тогава? Преобрази се напълно..." Всяка крачка ставаше по-трудна от предишната, но сякаш след час, или поне на него му се стори толкова, стигна пред портала и пристъпи напред в ослепителната светлина. "Това, което Цербера каза... Означава ли, че колкото по-силен си бил като жив, толкова по-силен ще бъдеш и тук?"

Артър очакваше да види огньове и пожари навсякъде, жар и едва ли не врящи казани, но най-малко очакваше да види това, което се разкри пред очите му. Град с венециански стил архитектура. Да, това не очакваше да види. В небето прехвърчаха ята с птици и той се загледа в полета им за няколко секунди. "Какво ли трябваше да значи това, което Цербера каза..." Живителната ти сила там е твоята надежда тук"..., или нещо подобно... Живителната ми сила там, коя бе живителната ми сила там? " Огледа площада пред себе си за да види дали има някой. "Все някой трябва да има тук някъде."

Всъщност мястото беше пренаселено с хора. Но преди да има време да се почуди на града, взора му се натъкна на жителите му. Те се носеха в облекла, които носеха героите във филмите показващи картини от ерата на Ренесанса. Повечето изглеждаха погълнати от всекидневните си занимания. Освен това на външен вид бяха човеци. На няколко места погледа му срещна надписи, които явно гласяха името на града по една или друга причина. "Венеция Некрос."