Улиците на Манхатън

Винаги оживени, тези улици са сравнително безопасни, защото рядко някой би извършил престъпление пред толкова много свидетели, поне посред бял ден. Не е трудно да се изгубиш, особено ако не познаваш местността.

Дженифър вървеше бавно по улицата на път към квартирата си. Нямаше търпение да се прибере, да си вземе един горещ душ и да си почине хубаво. От друга страна обаче, не й се седеше затворена отново в някаква стая. Вървейки из улиците, момичето хвърляше по някой поглед към нещата, които я заобикаляха. Магазини, още магазини, блокове и .. хора. Наистина много хора. Джени от време да време се заглеждаше в някои от тях. Някои индивиди от мъжкия пол определено й привличаха вниманието. Чак сега се замисли от кога не се е занимавала с разни такива глупости. Технически погледнато .. от инцдента.. След това беше станала някак си по-затворена към другите. Но пък за какво й е някой друг.. ?! Вече смяташе хората за предатели. Или поне повечето от тях. Ии ето, вече си имаше цял куп с теми, по които да си размишлява цяла вечер. Отново щеше да легне не леглото, гледайки тавана, и да се отдаде на мислите си. Но първо трябваше да стигне до дома си, затова продължаваше да върви ии да вървиии..

Както си минаваше по улиците, Джени чу мяукане. Вляво от нея, на тротоара, встрани от улицата, красиво момиче се беше навело над котенце, което бе погълнало цялото й внимание. Нещо в нея, обаче, навяваше чувството, че е притеснена, въпреки че само гърба й се виждаше. Но пък домът очакваше Дженифър, какво би могла да направи тя и без това?

Дженифър се обърна по посока на мяукането. Забеляза момичето и нещо в него й се стори странно. Любопитството в нея се прояви и Джени реши така леко нахалко да се набута там и да види за какво става на въпрос. Доближи се до момичето, погледна котето и каза
- Сладко е, нали ?
Сега се надяваше хем да разбере от къде се взе тва странно чувство като видя момичето, хем да не направи прекалено лошо впечатление с нахалството си.

Момичето се обърна и доста "лошо" погледна Дженифър.Моменталната и реакция бе:
-Как може да говориш така?Не виждаш ли,че горкото котенце има счупен крак!!!Горкичкото трябва да го закарам в болница! - каза момичето и тогава Дженифър разбра какво всъщност ставаше и защо момичето бе толкова разтревожено.Интересна ситуация,която можеше да се развие в нещо още по-интересно.Какво ли щеше да направи Дженифър???

- Хейй по-спокойно. Съжалявам, не знаех - каза Джени, чувствайки се леко неловко. Огледа отново котето и чак тогава наистина забеляза счупеното му краче. През мислите й мина да му помогне, използвайки способностите си.. Но каква ли щеше да е реакцията на момичето ако разбере истинската същност на Дженифър?! Определено нямаше да е много хубава. Джени или трябваше просто да си тръгне или да намери някакъв начин да помогне на животинчето без да се разскрива.
'Горкото животинче - помисли си тя - Май ще трябва да му помогна'
Обърна се към момичето, леко се усмихна и каза:
- Мисля, че мога да помогна. Би ли ми разрешила да погледна котето по-отблизо?

Момичето изгледа Джени и реши,че не би могла да нарани котенцето по какъвто и да е начин и кимна:
-Моля те внимавай!Не искам да го нараним! - очевидно момичето бе доста загрижено за това коте.Какво ли щеше да направи Джени???

Дженифър съвсем внимателно взе котето в ръцете си. Огледа хубаво счупеното краче. Би трябвало да успее да го излекува. За да не бъде заподозряна от момичето реши малко да поизлъже. Така де, то не беше точно лъжа, по-скоро прикриване на някой факти.
- Не е кой знае какво. Мисля, че нося малко бинт със себе си. Ще го превържа, за да не стане проблемът по-голям. Би трябвало скоро костта сама да зарастне. - каза тя и започна да търси нещо из джоба на шлифера си. След малко извади от там малко бинт и започна да превързва крачето на котето, като докосвайки го, се стараеше да използва способността си незабележимо и все пак да успее да накара счупената кост да зарастне.

- Когато зарастне ли? - запита с немощен глас момичето. - Мислиш ли, че ще зарастне? Някога? И дори да зарастне... какво ще спре престъпника да й го причини и следващия път? Не е честно. Не е честно въобще.

Улиците на Манхатън Images?q=tbn:ANd9GcSXv1IYecX9HydQIElfUVFG_C1Ot-16lgvPZRnY5fm2bAtBc2bJ2w

- Ще зарастне, спокойно - опита се да я успокои Дженифър - Пък дори и да се случи отново, което надали ще стане, но все пак .. Ние ще му помогнем отново, нали така?
Джени се усмихна мило, гледайки момичето в очите, и му подаде котето

Момичето пое котенцето и започна да го гали бавно и нежно.След това погледна Дженифър:
-Благодаря за помощта!Няма да го забравя! - каза момичето.Изглежда то щеше да се грижи за котето за момента и Дженифър можеше да си тръгне...

- Хехх.. Няма за какво да ми благодариш - каза Джени и се усмихна мило - И да го гледаш добре..
След това продължи по пътя към квартирата си, като мислеше за случилото се току що. Добре, че й се размина без да разкрива способностите си. И все пак се радваше, че успя да помогне по накакъв начин.

Може за Джен не беше добра идея да си тръгва все още.Тръгвайки си тя забеляза как Миниван,със мелодийка и огромен сладолед върху него мина по улицата и спря пред момичето с котето...
-Аз пищя и ти пищиш!Пищим наред за сладолед!!! - се чуваше от отворения прозорец на минивана.Щеше ли да остане Дженифър,или щеше да продължи и да свали подозренията???

Вниманието на Дженифър отново беше привлечено, но този път от мелодията. Тя се спря и се обърна назад. Загледа се в минивана и чак тогава забеляза, че е спрял близо до момичето. Нещо й се стори съмнително.. Може би песничката.. Е, това не беше кой знае колко ясно. Нещо обаче я накара да тръгне обратно към момичето. Първоначално вървеше бавно, но постепенно забързваше крачка..

Един дебел мъж се показа от прозореца на Камиона и когато видя детето се усмихна:
-Здравей момиченце!Ахх каква хубава дрешка имаш!А и какво сладичко котенце!
-Толкова са хубави,че заслужаваш безплатен сладолед... - имаше нещо странно в гласът му...Нещо подозрително:
-Наистина ли? - попита момиченцето...
-Да да!Качи се и со избери от всичките!!! - момиченцето се качи в камиона за сладолед,а мъжът се огледа наоколо и затвори вратата на камионът и той започна бавно да се отдалечава от Спрайдър...

Джени видя как всичко се случва за секунди пред очите й. Изглежда, че не беше достатъчно близко, за да се опита да ги спре. А да гони кола е напълно безсмислено. 100% щеше да ги изпусне и да ги изгуби от погледа си. В способностите й не се вклюваше свръх бързина все пак, а да развие клетките си дотолкова, че да я постигне.. възможно, но не и сега. Не беше развила силите си напълно, а в момента нямаше време за неуспешни опити. За щастие обаче, успя да види номера на минибуса, както и цвета и марката, затова извади телефонът си и се обади в полицията. Може би това беше случай за тях.

За щастие джен получи отговор от полицията:
-Вие успешно се свързахте с Полицията,но за съжаление в момента нашите телефони са недостъпни.Моля обадете се друг път... - това обикновено се случваше,когато Полицията извършваше някаква акция.Камионът не бе далеч Дженифър все още имаше шанс да го настигне...

Дженифър изруга тихо. Как можеше да няма поне един достъпен телефон?! Само един. Толкова щеше да е достатъчно.. може би. Момичето беше толкова нервно, че едва не захвърли телефонът на улицата. Нямаше какво толкова да му мисли. Просто се затича след превозното средство. Дали щеше да го настигне по някаква случайност и ако това станеше, какво ли щеше да прави тогава?! Сега изобщо не мислеше за това, а единствено тичаше.

Джен забелязваше как започва лека полека да настига камионът,но все още бе доста далеч от него.Шофьорът дори не си правеше труда да забързва.Явно не забелязваше джен...

Поне някакъв напредък имаше. Камионът беше вече мааалко по-близо. Ако продължаваше така обаче, Дженифър скоро щеше да се измори и нямаше да има никакъв ефект от цялото това тичане. Въпреки това тя продължаваше, хвърляйки и по някой поглед наоколо. Може би щеше да види по-пряка уличка, за да пресече пътя на камиона.. или пък каквото и да било, само и само да й помогне по някакъв начин. Доста мисли й се въртяха из главата, а тя продължаваше да си търчи след превозното средство .. То не било лесно да гониш камион..

Джен беше права не било лесно да гониш камион,но след секунди тя вече беше достигнала задната страна на камионът и за нейно щастие сладоледаджията не я виждаше.Камионът имаше две врати,които бяха залостени с катинар,но нямаха прозорци.Така че нямаше начин той да я види.Щеше ли да е разумно да се хвърли към камиона?Или просто щеше да се опита да стигне пред него?Каквото и да избереше трябваше да побърза,защото усети как камионът всеки момент ще ускори скоростта си...

//Съжалявам за скорошната си неактивност.Но напоследък нямам време готвя се за конкурс имам концерти въобще чорба работа xD

Въпреки, че беше настигнала камиона, Джени се поколеба за малко. Ако продълаваше да тича и да успее да мине пред него най-много да я сгазят. Можеше да спука гумата. За щастие носеше в себе си пистолет и то не кой да е ами този на баща й. Почти никога не го забравяше, но не й се налагаше и да го използва. Обаче и това беше проблем, камионът щеше да поднесе настрани и можеше да стане инцидент, да не говорим и да жертви. От изтрела минаващите хора съвсем щяха да се стреснат и да настане пълна лудница. Не, че сега сигурно не привличаше вниманието на някои. Все пак надали беше често срещано явление човек да се надбягва с камион. Изключи и втория вариант. Остана й само едно нещо - да се качи на камиона и да отиде там, накъдето отиваше и той. За друго не се сети, затова реши да рискува. Когато се убеди, че е достатъчно близо за да успее да се качи, а не да се изръси на земята, Дженифър отскочи, посягайки да се хване за едната от дръжките. Надяваше се да се получи и да успее да се закрепи хубаво, стъпила на бронята, защото при неуспешен опит сигурно щеше да се озове на асфалта, а превозното средтво щеше да се отдалечи съвсем.

Малко оставаше на Дженифър да се срещне с калта,но тя не падна.Бе успяла да се хване и щеше да е разумно да се хване и за другата дръжка,защото в този момент камионът ускори и Джен усети как започва да изпуска захвата си на дръжката.Явно Сладоледаджията бе чакал Дженифър да се качи,а ако изкараше камионът на улиците можеше да се случи нещо опасно за Джен.В този момент жената чу през говорителя на камионът:
-Аз пищя и ти пищиш!Пищим наред за сладолед!!! - пееха в един глас детето и мъжът,докато Джен отчаяно се опитваше да се задържи на камионът...

Дженифър видя, че така няма да го бъде и се хвана здраво и за другата дръжка. Доближи се възможно най-много до самата врата, за да не вземе случайно да се изръси. Когато чу песничката отново се заслуша и долови гласа на момичето. Поне то беше добре. Чак сега се замисли.. първоначално беше предположила, че е нещо като отвличане, но сега?! Момичето надали щеше весело да си пее песничката ако е нещо подобно.. И все пак беше длъжна да провери. Щеше да е голямо прецакване ако се окаже фалшива тревога..

Интересното бе,че наистина момиченцето не звучеше сякаш е уплашено,но дали това наистина бе фалшива тревога,или просто момиченцето се тъпчеше със сладолед и не забелязваше,че е отвлечено,но през високоговорителя Джен долови и мяукането на котето.Явно момиченцето го бе взела със себе си.Но камионът набираше още и още скорост.В края на затънтената уличка камионът разби дървената ограда и излезе директно на насрещното движение.В този момент камионът рязко започна да завива и това караше Джен да губи леко по леко захвата си.В този момент тя увисна на дръжките и те бяха единственото,което я задържаше за камионът...

» Из улиците на Манхатън
» Центъра на Манхатън
» Улиците
» Из улиците на Ню Йорк
» Из Улиците на Бронкс