The fate of Cappie's destiny force

Ето това видя Капи зад първия хълм:

Капи вървеше към тях.Какво можеше да изгуби?Момчето се беше разтройло поради някква причина и си мислеше нещо което може да ви се стори несвързано:
-A path that is sure to fail eh?

Групичката гледаше приближаващият се Капи, всеки с различен поглед, отправен с различна цел. Може би щяха да изчакат да се приближи още и да ги заговори пръв.

Капс стигна до групата и ги заговори:
-Ъм бихте ли ме опътили къде се намирам в момента?

- На кратко - намираш се в Граничните земи - каза ловеца, който беше най - мършав от четиримата и държеше внушителен снайпер.

-А някой отук знае ли как да излезна в тях,и в въобще кой континент се намирам?

Попита момчето,след като се беше поуспокойл от срещата си с Ретарнатия пич и фр-тата му.След което нечакайки отговор от хората се опита да огледа наоколо със специалното си зрение.

- Континент? - усмихна се подло снайпериста. - Със сигурност се намираш на континент. Искам да кажа на Континента. Не знам къде те е крила майка докато протичаше войната, явно е било някъде под дългата й бембена пола. След последната война има само един континент. Където се случва прити мъч всичко.

През това време Капи подбели очи като онзи от "Герои", който рисуваше картини за бъдещето. Видя пред себе си пустота на много километри напред. Буквална пустота, не можеше да види дори едно растение. След това падна по фейс на земята и вероятно, но не потвърдено си счупи носа.
-19 hp.
Носа ти може би кърви.

Капи бързо се изправи,държейки сеза носа,като това всичко не му правеше особено голямо впечетление.Капс каза строго гледайки адси сериозно:
-Коя година сме?

- 239 ACD.

Капи незнаеше какво означава това.Момчето реши обаче,че това едва ли е толкова важно,след като отново ги попита:
-Ермммм...Къде наоколо има цивилизация?

- Цивилизация? Може да се каже, че тя умря отдавна. Вярно е, съществуват градове все още, но все пак се намираме в 239-та година след смъртта на Капи. Оттук напред се намират Граничните земи, които водят към така да се каже в Земите Отвъд. Ако решиш, че Граничните земи са шантаво място, помисли над идеята за място, където са обединени всички моменти от човешката история. Например, самурай вдигат катаните си срещу наемници, въоръжени с огнестрелни оръжия, арбалети, копия, роботизирани части.

Капи бе вцепенен.Той не можеше да повярва какво чу.след смърта на Капи?Той незнаеше какво да каже.Реши да разбере повече за това по пътя си,и зададе следният въпрос:
-Поне имате ли да ми дадете някакво оръжие?За всеки случай.Мисля да рискувам отивайки към Граничните земи.

Каза момчето като се надяваше да имат нещо ненжужно в себе си.

- Пич, не е толкова лесно да минеш през Граничните земи - погледна го на криво войника нига.
- Остави го - прекъсна го снайпериста. - Така или иначе ме мързи, а вие сте заети хора, излиза че няма кой да се грижи за едно бебе.
След тези си думи, изпития снайперист бутна ето това оръжие(селектнатото) в ръцете на Капи. След това четиримата бързо се качиха на джипа си и отпрашиха... напред?ОРЪЖИЕ ЗА КАПИ

Капи пое полу-автоматичното оръжие с великолепно снайперно увеличение в ръце,след което тръгна направо,надявайки се да разбере повече не само за тази ера,този свят,но и за самият себе си.

Капи стоеше на едно място в пустинята.

-Окей...ДА ВЪРВИМ!Каза той като тръгна направо,търсейки място за отдих през ноща.Също така гледаше да намери нещо за ядене и пиене.

Пред Капи се разкриваше пустинен пейзаж, накъдето и да се обърнеше.

Капи си каза:
-Така и така се е видяло че тяма да се измъкна скоро от тази шибана пустиния,или като цяло от този шибан свят,ще е най-добре да се опитам да намеря някакъв вид подслон за ноща...Капи продължи да ходи в посоката,в която беше тръгнал...След секунда момчето получи някакъв шибан флаш бак и си каза:
-Тогава,беше замалко и найстина се замаях,но можех да виждам найстина много надалече...че дори и през обекти.Време е,да се опитам да го направя отново...Ясно е,че ако седа като пън няма да разбера абсюлютно нищо от това,което става тук.След тези думи Капи затвори очи за момент...Когато пак ги отвори момчето се беше опитало отново да активира свойте мутант сили...

Капи успя да нареди на тялото му да включи новата способност, която беше усвоил, а именно - далечно зрение. За щастие не му се наложи да се съсредоточава много дълго върху картината пред себе си. На две дюни директно от него, се придвижваше бронирана кола в посоката на Капи. Зрението на момчето се прекъсна, дали от това че беше доволен от гледката или просто защото не знаеше как да използва способността си, не можеше да каже, но за щастие този път не падна повръщайки на земята. Единствения ефект, който понесе този път беше омекване на коленете.

Пет минути по - късно пред Капи се изправи колата, слизайки от най - близката до него дюна пясък.

Telescopic or microscopic vision + 1%

Капи знаеше,че вече буквално може да чака абсюлютно всичко.Момчето свали леко уръжието си надоло,което беше заредено.Във всеки момент той беше готов да го вдигне и да стреля,ако се наложи.Той също така беше и готов да скочи настрани,за всечи случей.Момчето не каза нищо,и просто изчака някой да слезне от колата...

За късмет на момчето, колата наистина спря и от отворилата се врата излезе шофьора... а може би не беше шофьора. Дано не беше шофьора. Капи имаше неприятен опит, що се отнася до шофьори. Особено такива с пънкарска прическа. Като този човек, който стъпи на земята сега. Той подкани с ръка Капи и отвори задната врата.
- Не знам в какво си се забъркал момче, може би пясъчните хора са убили семейството ти, но тогава не виждам как самият ти би успял да им се измъкнеш. Във всеки случай - човека бърбореше без да се интересува дали Капи го слуша. - Не виждам как може да си от околността, само като видя дрехите ти. Не си подготвен за подобна ситуация, явно. А може би си едно от онези богаташчета, които решават че е забавно да поемат по широкия свят въоръжени единствено със солидна сума мангизи и любимият си мотор и след седмица се прибират с изподрани дрехи, ревящи на бащите си. Но пък не виждам как можеш да изгубиш мотоциклета си. Освен ако не са го отнесли пясъчните хора. Но тогава отново, как може да си жив след среща с тях?
Човека говореше ли, говореше, а вратата си стоеше отворена.

Капи спря да слуша като стигна с честа с богатите момчета.Той бързо прецени ситуацията и си каза наум:
-Може би най-умното нещо което мога да направия в този момент е да се кача в колата му..Въпреки,че мама ми е казвала да не се качвам в колите на непознати хора....Е,ако остана тук и без това ме очаква сигурна смърт,тъй че....Капи отиде и се качи в колата...

За щастие човека не беше шофьора и на Капи не му се наложи да стига до нервни кризи. В колата имаше още няколко човека, но те говореха по двойки, всеки за свойте си проблеми и сякаш не се слушаха дори помежду си. Така че не обърнаха значително внимание на Капи.
- Момче, по принцип имам работа в граничните земи, но за твой късмет се оказа че тия хубавци са забравили да заредят вода в резервоарите, така че ще ми се наложи да се върна до най - близкия град. Е, да тръгваме - каза той, след като запали метална лула, чието начало на фунията беше обвито в кожа, за да може да се захапва добре със зъбите, без да ги поврежда. - Кажи ми момче, откъде идваш, как се казваш и най - важно - смяташ ли, че саможертвата на Капи беше оправдана - след тези думи колата забръмча и продължи по пътя си.

Капи реши,че е най-добре да бъде искрен с човека,който беше така добър да го покани да се качи в колата му,върлеки че беше с оръжие...Капи реши да им се довери.Той остави оръжието ни настрани и почна да говори:
-Ако ви кажа от къде идвам,няма да ми повярвате...Капи спря за момент...Момчето погледна човека,и му го попита един доста интересен въпрос:
-Преди да ти отговоря на останалите въпроси,трябва да те попитам нещо...Това може да ти се стори странно,но найстина не съм отук...Кой е този Капи???Каква е била неговата саможертва???

За момент всички в автомобила млъкнаха. Всъщност вероятно всеки човек на земята млъкна за миг. Наистина, КАКВО В ИМЕТО НА КАПИ?
- Абе ти да не си някакъв научен експеримент, дето е избягал от лабораторията на онзи магнетичния ПИКА ПИКА но МИ пич? - човека явно наистина предполагаше, че това е възможно, поне гласа му го допускаше. - Капи е героя, който се изправи със съпротивата срещу ГОШО ДЪ УЕБ ХЕД, така де, ти не разбираш от прякори, така му викат по селата, като плашат малките деца. Става дума за ПИКА ПИКА но МИ пича. Та тоя магнетичен пич почти е бил превзел света. Само дето на Капи това никак не му се е харесало. Видиш ли, той водил съпротивата. Тая съпротива била много малобройна, но всеки мутант там, можел да свали десет човека, които работели за Уеб Хед. Видиш ли, онзи пич Капи се изправил за пореден път срещу УЕБ ХЕД, но разбрал че тази битка никога няма да приключи, ако не даде живота си. Защото разбираш ли, тези двамата били предопределени. Силите на единия били неутрализирани от тези на другия. Другия пък можел да проследява добрите мутанти където и да се скриели. Абе, сякаш ръката на съдбата ги е била избрала. И УЕБ ХЕД използвал ПИКА ПИКА но МИ, тоест се превърнал в някаква светлина. Бърз колкото светлината, и не моеш` го пипньеш. Само че Капи знаел някакво джуцу - така викат понякога на супер способностите, дето се разрязал и дупката в него поглъщала всякаква енергия. А Ьенергията била това, от което било съставено ПИКА ПИКА но МИ тялото на УЕБ ХЕД. Само, че УЕБ ХЕД бил много силен, и на Капи му се наложило да разтвори самото си сърце, за да може да го погълне целият, завинаги. Сфащаш ли? Накрая никой не бил, не и в точния смисъл на думата, но от този момент нататък света е бил в непрестанен хаос. Не че не е бил и по тяхно време, но след тях станало дори по - зле. Не точно зле. Огледай се. Постапокалтичен` свят, кво` ти кажа. Всеки за себе си. Това е закона на нашия свят и туйто.